![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Престън ѝ се ухили.
— А-а, ама една вещица не е никому. Баба ми каза, че да кажеш тайна на вещица е като да шепнеш на стена.
— Е, да — започна Тифани, но се спря. — Ти пък откъде разбра, че пише стихове?
— Трудно беше да не разбера — сви рамене Престън. — Ами той ги пише върху листата на регистъра в караулката, сигурно като е нощна смяна. Така старателно откъсва страниците, че изобщо не си личи, ама натиска с молива си толкова силно, че на долната страница всичко се чете.
— Значи и другите го забелязват, а?
Престън поклати глава, от което несъразмерно големият му шлем се завъртя насам-натам.
— О, не, госпожице, нали ги знаеш — за тях четенето е лигава работа за девойчета. Както и да е, като дойда по-рано, късам долния лист, за да не му се подиграват. Трябва да кажа, че за самоук той е доста добър поет, с добър усет за метафора. Всичките му стихове са до някаква си Мили.
— Жена му — обясни Тифани. — Сигурно си я виждал из селото. С повече лунички от всеки друг. Много е чувствителна на тази тема.
Престън кимна.
— Това май обяснява защо последното му стихотворение е озаглавено „Какво е небето без звезди“.
— Като го гледам, изобщо не бих предположила, че е такъв, а ти?
Престън доби замислен вид.
— Извинявай, Тифани — подхвана той, — но не изглеждаш добре. Всъщност, без да се обиждаш, изглеждаш ужасно. Ако се гледаше с чужди очи, щеше да кажеш, че наистина си много зле. Имаш вид, сякаш не си мигвала от дни.
— Снощи спах поне един час. И завчера също подремнах! — защити се Тифани.
— Нима? — строго я изгледа Престън. — И освен тазсутрешната закуска, кога за последно се храни нормално?
По някаква причина на Тифани все още ѝ беше леко отвътре.
— Мисля, че май хапнах вчера…
— О, нима? — възкликна Престън. — Хапнала и подремнала? Така не се живее. Така се мре!
Прав беше. Тя знаеше, че е прав. Но това само влошаваше нещата.
— Слушай, преследва ме ужасно същество, което може да обсебва хора, и трябва да се справя с него!
Престън се озърна с интерес.
— Мен може ли да ме обсеби?
Злото отива там, където е добре дошло, помисли си Тифани. Благодаря ти за тази мъдрост, госпожо Пруст.
— Не, не вярвам. Мисля, че за да бъдеш обсебен, трябва да си от правилния вид хора. Тоест, от грешния вид. Нали разбираш, от тези, в които вирее зло.
Този път Престън се разтревожи.
— Наистина съжалявам, госпожице, но съм вършил разни лошотии в живота си.
Въпреки внезапната си умора Тифани се усмихна.
— Коя беше най-лошата?
— Откраднах кутийка с цветни моливи от една сергия. — Той я погледна отбранително, сякаш очакваше да му се развика или да го посочи с осъдителен пръст.
Вместо това тя поклати глава и запита:
— На колко беше тогава?
— На шест.
— Престън, не мисля, че това същество изобщо може да си пробие някакъв път до главата ти. Освен всичко останало, тя ми се струва твърде претъпкана и объркваща.
— Тифани, просто ти трябва почивка. Истинска почивка в истинско легло. Коя вещица може да се грижи за другите, ако не може да се грижи за себе си? Quis custodiet ipsos custodes. Това означава: „Кой варди вардияните“, ето какво означава — продължи Престън. — Така че кой варди вещиците? Кой се грижи за хората, които се грижат за хората? Точно сега ми се струва, че това трябва да съм аз.
Тя се предаде.
Когато госпожа Пруст се отправи с бърза крачка към тъмния зловещ контур на Мъчилището, градската мъгла беше плътна като завеса, но послушно се разтваряше да ѝ направи път, а после се затваряше след нея.
Пазачът чакаше при главната порта с фенер в ръка.
— Извинявай, господжа, ама решихме, че трябва да го видиш туй, преди да мине по служебния ред. Знам, че вещиците напоследък не са много популярни, но все съм те имал за част от семейството, нали разбираш? Всички го помнят баща ти. Какъв майстор само! Можеше да обеси човек за седем секунди и една четвърт! Никой още не му е строшил рекорда. Няма друг такъв като него. — Той се постегна и продължи по-официално: — И ако мога да добавя, господжа, надявам се никога да не видя друго такова като туй, дето ще видиш сега. Направо ни изкара акъла, дума да няма. Чини ми се, че е по твоята част.
Госпожа Пруст отърси капките от наметката си в канцеларията на затвора и усети плъзналия във въздуха страх. Долавяше се обичайното дрънчене и далечни крясъци, привични за затвор, в който нещата не вървят на добре. Под затвор следва да се разбира куп хора, наврени на едно място, където всеки страх, омраза, тревога, ужас и мълва се тъпчат едни върху други, борейки се за глътка въздух. Тя окачи наметката си на пирон до вратата и потри ръце.