Вълкът през зимата [bg]

Наематели за голямата къща се намираха рядко, дори по стандартите за ваканционни къщи. Освен това грижата за нея не бе поверена на някого от местните брокери, мнозина от които вдигаха доходите си, като даваха летните къщи под наем и ги наглеждаха през зимните месеци. Все пак беше добре поддържана и се носеха слухове, че или е купена като част от някаква сложна комбинация за укриване на данъци, в който случай не беше препоръчително да се задават много въпроси, особено пък в район, където гъмжи от вашингтонци, за които не се знае дали са, или не са свързани с данъчните служби; или пък е корпоративна инвестиция, тъй като явно беше собственост на куха компания, която от своя страна е собственост на друга куха компания, и така нататък, и така нататък, като безкрайна поредица от матрьошки.

И ето че сега, когато зимата се бе вкопчила за последно в страната, когато плажовете бяха безлюдни и пусти, най-сетне някой се бе настанил в къщата. Забелязани бяха да се нанасят и да живеят в нея двама мъже - единият млад, другият стар и на вид малко болнав - макар че те не общуваха с хората в никой от местните барове и ресторанти.

Но в Рехобот Бийч не беше толкова необичайно двама мъже да живеят заедно, на каквато и възраст да са, така че присъствието им не предизвика почти никакви коментари.

Вътре в къщата Колекционера седеше умислен до прозореца. Оттук нямаше изглед към океана, виждаха се само редица дървета, които пазеха къщата и нейните обитатели от любопитството на другите. Мебелите бяха предимно антикварни, някои от тях придобити посредством умни капиталовложения, но повечето чрез завещания и от време на време направо чрез кражба. Колекционера гледаше на подобни придобивки едва ли не като на нещо, което му се полага. В края на краищата предишните собственици вече не можеха да ги използват, тъй като до един бяха мъртви.