Време на мъчения [bg]

В осем сутринта почти всички маси в заведението бяха вече пълни, а до високите столчета на бара разговаряха още множество мъже и жени — хората наоколо винаги се стичаха в „Шелби“, когато имаше новини за обсъждане или разпространяване. Предната вечер Пери Лътър не се беше прибрал у дома, а родителите му, които бяха излезли да го търсят на развиделяване, не бяха успели да го намерят на обичайните му места за разходка. Шерифската служба беше уведомена и бяха изпратили патрулни автомобили да го търсят. Междувременно шериф Хенкел бе помолил всички, които имат време, да претърсят земите си, в случай че Пери бе претърпял инцидент и лежеше някъде в безпомощно състояние, както и шофьорите да се оглеждат за него по пътя.

— Ще се появи отнякъде — каза Куини с увереността на жена, която бе живяла тук над седемдесет години и познаваше ритъма на хората в общността, и най-вече този на Пери Лътър. Само че и тя беше чула мълвата: че именно той е открил телата на онези две момчета и може би е видял кой ги е заровил. Говореше се за мексиканци от Охайо, а тези хора не се ебаваха, въпреки че последното бе изразено с по-деликатни думи пред нейните уши.

Улисани в темата на деня, госпожица Куини и служителите й не обърнаха внимание на двамата непознати, седнали в дъното на заведението, въпреки че на подобни места непознатите лица обикновено привличаха известен интерес. По-високият от двамата, чернокож мъж в тъмно спортно яке, четеше „Ню Йорк Таймс“, който се продаваше само на една бензиностанция в окръга — нещо, което въпросният мъж вече добре знаеше, защото можеха да седнат да хапнат час по-рано, ако с колегата му не бяха научили този интересен факт по трудния начин. Другият — по-дребен и определено не толкова елегантен, държеше пред себе си списание и го прелистваше на подозрително равни интервали, като възприемаше малка част от напечатаното на страниците му и всичко, което чуваше и виждаше около себе си.