Време на мъчения [bg]

После дойде Оберон и Пейдж спря да крещи.

Веднъж се опита да избяга — малко след първото раждане, когато Марта, една от по-възрастните жени, която по-късно беше починала, й донесе ежедневната порция топла храна. Пейдж я блъсна на земята и побягна, но я хванаха след броени минути. Пръв я настигна Лусиъс, който я удари толкова силно отстрани на главата, че дясното й ухо частично оглуша. За наказание я затвориха в мазето под колибата. Тя дори не знаеше, че там има мазе — тъй добре бяха скрили входа под една от дъските на пода. Оставиха я там два дни в пълен мрак само на хляб и вода и една кофа за облекчаване. Това беше най-голямото изпитание за разсъдъка й.

Дълго чака някой да дойде в Отреза — някой външен. Но не би. Въпреки това не беше изгубила докрай надежда — не и докато не дочу разговора на Касандър и Хана, след като се бе потвърдила последната й бременност. Беше заченала трудно, а и помятането преди това ги тревожеше. Ако не можеше да ражда повече, за какво им беше? Хана и Касандър мислеха, че спи, но Пейдж се беше събудила, за да пишка, и ги чу да говорят недалеч от един от отворите за проветрение на стената.

— Време е — каза Касандър. — Мислех си, че кръвта й ще изтече.

— Може би трябва да потърсиш друга. Досега не сме имали повече от три раждания от една жена. Увреждат се. Не е същото като между съпруг и съпруга.

— Знам разликата.

— Добре. Иначе Шера нямаше да е доволна.

Касандър се засмя, а Пейдж се върна в леглото, размишлявайки над тази информация, макар да се страхуваше за живота си. Шера беше жена на Оберон. Нима Касандър спеше с нея зад гърба му?

Ала Пейдж си имаше други, по-непосредствени тревоги. След това бебе щяха да я убият. Със сигурност. Трябваше да се опита да избяга отново, но я пускаха само за час навън в оградения двор зад колибата и винаги я наблюдаваха. Жените внимаваха да стоят на разстояние, а понякога бяха и въоръжени. Дори когато идваха да проверят състоянието им, винаги бяха поне две и първата им работа беше да ги разделят. Заключваха Пейдж в стаята й, докато прегледат Гейл, и обратното. Колкото и да го мислеше и от каквито и ъгли да го разглеждаше, нямаше как да избяга. Щеше да умре в Отреза, и то скоро.

Най-големият прозорец беше не повече от трийсет сантиметра широк и по-малко от метър висок, затворен с плексиглас, който се беше надраскал с годините и всичко се виждаше като в мъгла. Въпреки това Пейдж обичаше да седи и да гледа света отвъд стените на затвора си. Щом изгубеше желание и енергия и за това, вероятно щеше да приветства последната визита на пленителите си и сама да отиде в гората при гроба си.

Сега пред прозореца имаше необичайно оживление: Шера и Хана приближаваха бързо, следвани от Оберон. Изглеждаха разтревожени.