Време на мъчения [bg]

58

Шера спеше. Беше се опитала да приласкае Оберон, за да се любят, защото не знаеше как другояче да го измъкне от мислите му. Той й бе отказал внимателно, а тя не се обиди, защото го разбираше по-добре, отколкото той предполагаше, макар да беше с близо трийсет години по-млада. Преди да си легне, го погали по главата, както седеше до прозореца, зареял поглед в Отреза, и забеляза засъхнала кръв зад лявото му ухо. Наплюнчи една кърпичка и го почисти.

— Какво има? — попита той.

— Нищо. Просто петно.

Тя се опита да пъхне кърпичката в ръкава си, но той я хвана за ръката и разтвори свития й юмрук. Червенината ясно личеше върху белия плат. Можеше да мине за следа от червило, но и двамата знаеха, че няма как да бъде. Оберон вдигна очи към жена си, а тя отвърна на погледа му, без да мигне.

— Сигурна съм, че се е налагало — рече тя, защото не знаеше какво друго да каже. Не знаеше дали е вярно, но това нямаше значение.

— Не — отвърна той. — Направих го, защото исках. Защото се надявах да намеря покой.

— Но не успя?

— Не.

— Той уби синовете ти.

— Той направи, каквото смяташе за правилно. И си плати за това.

Едното ми момче беше болно, прииска му се да добави, макар че тя нямаше нужда от това потвърждение за увреждането на Гидиън. То бе очевидно за всички. Гидиън беше диво животно, също като Лусиъс, може би дори по-зле от него, защото при Лусиъс имаше някакво подобие на здрав разум, което напълно липсваше при сина на Оберон. Брат му, Болдър, който бе загинал заедно с него, обичаше да наранява жените, това беше неговата слабост. Оберон също понякога ги нараняваше, но това не му носеше кой знае какво удоволствие освен моментния оргазъм, а краят им след това винаги настъпваше бързо.

Ако синовете му бяха толкова увредени, какво говореше това за самия него? Можеше ли да вини единствено майката на Гидиън за дълбоката му физическа, психическа и морална поквара? Кръвта на Отреза бе опетнена: и как иначе, след толкова време и поколения на кръвосмешение? Дори вкарването на свежа кръв от време на време можеше само да разреди замърсяването, но не и да го заличи докрай. Проблем имаше и Шира, помисли си той — как иначе би могла да избърше човешка кръв от кожата на мъжа си, без окото й да мигне?