Време на мъчения [bg]

— Къде го скри?

— Отвъд границата на окръга. Заровихме го дълбоко и натрупахме тухли отгоре. Никой няма да го намери.

— Вие?

— Аз и Бенедикт.

Оберон сви юмруци. Искаше му се да каже още нещо, да смели Лусиъс от бой — и баща му заедно с него. Вместо това каза само:

— Когато всичко това приключи, ще отговаряте за смъртта на Пери Лътър. Дотогава отиваш на западния път и чакаш хората на шерифа. Гледай никой да не се отклонява от пътя и се опитай да ги забавиш, колкото можеш. Касандър, ти организирай водачи за другите групи, а после вземи четирима мъже, с които да следите района около бункера. Ако някой се доближи, отклонете го. Не искам никой да припари толкова близо, че да го види, ясен ли съм?

— Да. Ами ти?

— Щом приключа, ще се присъединя към Хенкел.

— Няма ли…?

— Какво?

— Няма ли да ги убиеш? — попита Касандър.

Всички знаеха за какво говори. Нямаше нужда да го изрича на глас.

— Прекалено ценни са, за да ги убия. Жена ми ще се погрижи да си мълчат. Но синът ти току-що пропиля петдесет процента от дела на семейството ви. Молете се тези растения да оцелеят през зимата, че иначе ще просите храна.

Касандър не понечи да спори. Двамата със сина му проследиха с поглед Оберон, докато се отдалечаваше. Времето му изтичаше, това на Касандър наближаваше.

— Петдесет процента! — възмути се Лусиъс. — Не можем да го допуснем. Изработихме си целия дял. Аз го изработих в Мейн.

— Знам. Не се притеснявай. Няма да стане.

— Мисли си, че сам съм решил да убия Пери.

— Засега. Нали не си казал нищо на Бенедикт, което да го наведе на друга мисъл?

— Нито дума. Все още ли мислиш, че постъпихме правилно?

— Да.

Оберон почти беше стигнал до къщата си. Гърбът му все още беше невъзможно широк, но ходеше леко прегърбен. Остаряваше.

— Ако кажеш, ще го убия — рече Лусиъс.

Баща му го хвана за врата.

— Ще видим. Сега се приготви да посрещнеш хората.