![Време на мъчения [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/5/vreme-na-mcheniya-bg-download.jpg)
Време на мъчения [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-930-9
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Време на мъчения [bg]». Краткое содержание книги:
— Не ме интересува. Пери няма навика да пренощува навън, без да е казал на майка си и баща си къде ще бъде, и дори тогава винаги стои достатъчно наблизо, за да го виждат от вкъщи. Разтревожени сме за безопасността му. Това е най-голямата частна територия в окръга. Възможно е да е навлязъл в границите й.
— Ако беше така, щяхме да знаем.
— Това сигурно ли е?
— Да.
Тобин наблюдаваше отстрани в очакване на неизбежното избухване. Нямаше да се изненада, ако единият от двамата внезапно скочеше срещу другия в сблъсък, който неминуемо щеше да прерасне в откровен конфликт между Отреза и окръга. Вместо това обаче Оберон отстъпи.
— Ще организирам претърсване на Отреза — каза той.
— Не е достатъчно.
— Какво повече искате?
— Искам хората ми да участват.
— Земята е наша.
— Става дума за човешки живот.
Оберон отново отстъпи.
— Добре, но аз трябва да одобря хората. В окръга има някои личности, които ще стъпят тук само през трупа ми.
Дори Хенкел остана учуден от предложения компромис. Тобин си помисли, че това е повече, отколкото е очаквал.
— Съгласен.
— И ще стоят вън от къщите и стопанските ни постройки.
Устата на Хенкел се изкриви.
— Съгласен — повтори той, макар и по-неохотно от преди.
— Дайте ми час. Ще организирам хора, които да чакат на основните ни входове. Кого ще изпратите?
Хенкел обмисли въпроса и даде списък с имена, две от които бяха незабавно отхвърлени от Оберон без обяснение. Шерифът ги замени с други и Оберон ги прие.
— Ако Пери не бъде открит скоро, ще започна да разпитвам хората за действията и местонахождението им през последните двайсет и четири часа. Това включва и вас, ясно? Ако се наложи, ще ми осигурите достъп до жителите на Отреза.
— Няма проблем. Да се надяваме, че Пери ще се намери жив и здрав и няма да се наложи.
Хенкел погледна през рамото на Оберон към тримата мъже, които бяха излезли от една къща от дясната страна на Квадрата. Дори от това разстояние разпозна внушителната фигура на Касандър и двамата му сина до него. Наблюдаваха отдалеч, без да се приближат. Мариус тъкмо обличаше палтото си, а двигателят на пикапа му работеше.
— Да — каза шерифът, — да се надяваме.
60
Оберон имаше по-малко от час да се приготви за началото на акцията и да се погрижи определени зони от територията да останат извън вниманието. Определено не желаеше някой да оглежда бункера и околностите му, което означаваше, че още с наближаването си до Квадрата влезлите от север трябваше да бъдат насочени на изток или на запад. Така или иначе всичко беше игра: дори Хенкел да подозираше, че Отрезът е замесен в изчезването на Пери Лътър, със сигурност знаеше, че няма да сглупят толкова, че да го изхвърлят на собствена територия.
Следващата му стъпка беше отклонение от основната задача, но въпреки това беше важна, ако ще и само за да защити авторитета си и да намери отдушник на гнева си. Отправи се към къщата на Касандър. Мариус вече беше тръгнал да търси резервни части за генератора, или поне така беше казал баща му. Лусиъс беше в задния двор и проверяваше оранжериите, в които щяха да отглеждат зеленчуци през зимата. Баща му засипваше земята в другия край на градината с мъхове, дървесни кори и накъсани вестници, за да покрие растенията и да избегне ерозията. Намираха си работа, вместо да дойдат и да разберат защо Хенкел е дошъл на крак в Отреза. Нарочно се дистанцираха от водача си.
Когато Оберон се приближи, Лусиъс го чу тъкмо навреме, за да се обърне и брадичката му да поеме удара на юмрука му. Просна се на земята и усети вкус на кръв, но съумя да опази езика си.
— Какво си направил? — изкрещя Оберон.
Рижавият се опита да се изправи, но Оберон продължи да го рита в бедрата, задника, гърба, докато Лусиъс се отказа да бяга и просто се сви на кълбо, за да предпази лицето и слабините си. Междувременно Касандър се нахвърли с всичка сила върху Оберон и двамата паднаха в калта до Лусиъс.
Пръв успя да се изправи Оберон, но Касандър и синът му бързо застанаха насреща му. Оберон със задоволство видя кръвта, която се стичаше от устата на Лусиъс, както и отока на окото му, където бе попаднал един от ритниците.
— Какво си направил с Пери Лътър? — попита Оберон.
Лусиъс изтри кръвта, доколкото можа. Въпреки изричното предупреждение към Бенедикт да си мълчи, самият той се разприказва, преди мозъкът му да се е прояснил. Мразеше Оберон, защото го плашеше.
— Той ни видя.
— Кога?
— Когато заравяхме Килиан и Хъф.
— Откъде знаеш?