Време на мъчения [bg]

Пейдж беше пометнала веднъж, а единствената помощ преди и след ражданията беше тази, която можеха да й окажат жените в Отреза. Все пак те раждаха там от векове и притежаваха значителни, макар и примитивни, акушерски умения. Сексът от страна на мъжете беше изцяло функционален, въпреки че Касандър и Оберон проявяваха известна грижа и внимание. Изнасилванията като цяло траеха само докато забременееше, след което почти веднага се прекратяваха, въпреки че някои мъже имаха правото да я използват и след това, стига да не вредяха на нея и на плода.

Не знаеше какво е станало с децата. Хана и Шера й бяха казали само, че вече не са в Отреза. Пейдж беше кръстила момиченцата си: Ейми, на майка си, и Мередит, на сестра си. Макар и рожби на сексуално насилие, тя все още страдаше от загубата им. Опитваше се да го скрие от себе си, но травмата от раздялата, въпреки начина на зачеване, беше отворена рана. Не минаваше и ден, без да поплаче за тях.

Чудеше се дали майка й е жива, дали семейството й още я търси. Надяваше се някой ден да се върне при близките си, жива или мъртва. Питаше се дали това някога ще стане, или и тя щеше да почива навеки под фалшив кръст. Не беше сигурна, че ще издържи още едно изнасилване. Тази бременност я изтощаваше. Тялото й беше изцедено. Когато се погледнеше в пластмасовото огледало в банята, не можеше да се познае: насреща я гледаше много, много по-стара жена.

Понякога — през по-голямата част от времето — й се искаше да умре, но ако това станеше, никой никога нямаше да разбере какво я е сполетяло и ужасът щеше да продължи: щеше да има още отвлечени момичета, още изнасилвания, още бременности, още изчезнали деца. Затова Пейдж се държеше и чакаше своя шанс, защото знаеше, че шанс неминуемо ще й се открие. Отказваше да изпадне в отчаяние, защото, ако това се случеше, щеше да полудее. Също като Гейл.

Гейл беше отвлечена от улиците на Вашингтон — поредното хлапе, което бе избягало от лошия живот у дома, за да опита късмета си в големия град, въпреки че Пейдж не беше сигурна какво е очаквала да намери там, освен още по-труден живот. Гейл започна да плаче и пищи от момента, в който дойде в съзнание. Пейдж се опита да я успокои, но не можеше да й предложи кой знае каква утеха. Известно време кри от нея откога самата тя е в плен, но в крайна сметка й каза истината. Разказа й какво ще се случи с нея и как най-добре да се справи, но Гейл се пречупи още преди първото изнасилване. Може би се беше пречупила още преди да стигне до Вашингтон, поне така й се струваше на Пейдж. Изглеждаше като момиче, което вече е видяло най-лошите мъже на света, но тези в Отреза я опровергаха.