![Луната, която убива [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/5/lunata-koyato-ubiva-bg-download.jpg)
Луната, която убива [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542815525
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Луната, която убива [bg]». Краткое содержание книги:
Сега отправи взор на изток и се стъписа.
- Ще трябва да ми простиш, че не ти казах - обади се Принцът. Карис усети впития в лицето си поглед, който отчиташе всяка негова реакция. - Адмирал Аколил презира сухопътните войски и аз все гледам да не го дразня. Но ето че дойде време и ти да узнаеш.
„Кораби“ - каза си Карис замаян. Мястото му позволяваше да види източното пристанище, което бе изградено на Тясно море и даваше възможност на Гуджааре да търгува по континенталното крайбрежие чак до Кисуа. Сега то бе пълно с кораби - военни кораби, - подредени в очакване да получат достъп до товарните докове. Зад тях се виждаше водната повърхност на Тясно море, простираща се от брега на Гуджааре чак до хоризонта. И там съзря още кораби, закотвени в редици. Стотици кораби. Надупчили водата като шарка.
- Корабостроенето в Морето на славата отпреди пет години - прошепна Карис. - Могат да качат по-многочислена войска от онази, с която разполагаме.
- Така е. - Генералът долови гордост в гласа на Принца. - С помощта на нашите съюзници тези кораби извършиха дълго плаване около северния континент, през океани с лед и други опасности, част от които са твърде фантастични, за да бъдат описани. Доста загубихме, но повечето оцеляха. И сега почти всички трюмове са тъпкани със свирепи варвари воини. Кисуатци ще останат доста изненадани.
Карис отвори с усилие уста.
- Кога?
- Утре вдигат платна. Ускорил съм, доколкото е възможно, товаренето им. Аколил ме уверява, че може да стигне Йетийските проливи само за един ден, а до северните брегове на Кисуа - за осемдневие или с ден-два повече. Много по-рано, отколкото възнамерявах, разбира се, благодарение на Нийес, Кинджа и коварната красавица Сунанди. Исках да потегля с двайсетхилядна войска, а не само с десет. Останалите няма да пристигнат още седмици или дори месеци наред. Но десет би трябвало да стигнат. В края на краищата Кисуа също не е подготвена.
Карис се обърна и го погледна втренчено. Прекалено голямо бе смайването му, за да подчини поведението си на обичайния самоконтрол.
- Наистина си решил да го направиш. Та Кисуа е два пъти по-голяма...
- Ние пък сме два пъти по-богати. Освен това провежданата от тях политика на изолационизъм им спечели врагове сред северните племена, които не са съгласни с последователното насочване на кисуатските търговски канали в южна посока. Северняците се съгласиха да се бият веднага щом им обещах да сложат ръка върху тази търговия. - Принцът се усмихна и насочи поглед към изток. - Макар да не съм съвсем убеден, че ще спазя това споразумение. Все пак всичките им войници ще загинат. Гуджаарейският меч ще подчини най-накрая звяра Кисуа.
- Ще загинат? - изтърси Карис, напрегнал воля да раздвижи скованата си мисъл. Война. В такива мащаби, че щеше да подпали цялата източна част от континента плюс северните земи. Само след едно осемдневие.
- Разбира се. Нашият побъркан приятел се развива дори по-бързо, отколкото бях очаквал. И това е отлично, след като бях принуден да започна по-рано. Всичко зависи от Жътваря.
И сега, най-неочаквано, Карис проумя какво е намислил Принцът.
Трябва да бе издал някакъв звук, понеже Принцът му хвърли остър поглед. След това се усмихна на страховете му.
- Сънна кръв - каза той и потупа дружески генерала по рамото. - В крайна сметка всичко се свежда до това. Моята династия ще престане да робува на Хетава. А Гуджааре ще престане да бъде обикновен търговски кръстопът. Можем да се превърнем в средище на цивилизация, която се простира върху цели континенти и носи благоденствие и мир за всички. На народите ще дам един жив бог, направен от плът, а не само от сънища, пред когото да се прекланят. Разбираш ли?
Карис разбираше. В продължение на един миг, който му се стори цяла вечност, предателството на Нийес избледня пред неговия собствен неудържим порив да измъкне меча си и да съсече Принца на място.
Но мигът отмина. Той бе жина, истински син на Гуджааре, а Принцът бе Аватар на Хананджа. Посегателството над него бе нещо повече от предателство - то бе светотатство. И генералът падна на колене, за да вдигне ръце в манофлексия.