![Луната, която убива [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/5/lunata-koyato-ubiva-bg-download.jpg)
Луната, която убива [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542815525
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Луната, която убива [bg]». Краткое содержание книги:
- Знам. - В гласа на момчето внезапно звъннаха метални нотки и Ехиру го погледна изненадан. Лицето му изразяваше упорита и безнадеждна решителност. Решителност на човек, който съзнава, че върви по грешен път, но няма намерение да спре. - Само че не мога да изпълня поръката на нашите братя без твоя помощ. Нямам сили да разкрия толкова много тайни, нито да намеря и да унищожа Жътваря. Не и сам. Аз съм просто един чирак, Ехиру-братко. Не бива да искаш толкова много от мен.
Ехиру въздъхна, понеже знаеше, че момчето има право.
- Тогава ще се върна с тебе в Гуджааре - промълви той най-накрая и поклати глава при дивия изблик надежда, който пламна в очите на Ниджири. - Но само до там. В Гуджааре Рабанех и Сонта-и ще ти помогнат да откриете Жътваря и прочистите Хетава. А след като вземеш моето приношение... - Лицето на Ниджири посърна, но Ехиру продължи безмилостно: -... ще станеш истински Бирник. И тримата заедно ще намерите сили, за да свършите онова, което трябва да бъде направено.
Разтреперано, момчето сведе глава над ръцете си. След няколко безкрайни мига я вдигна отново. Изражението му бе сдържано, макар Ехиру да подозираше, че това е само маска за прикриване на силно безпокойство. Все пак бе някакво начало.
- Добре, Братко - промълви Ниджири. Във всяка дума проскърцваше скрито зад маската на спокойствие несъгласие. — Ще направя каквото искаш.
Ехиру въздъхна едва чуто. Напрегна сили, за да се изправи в леглото, прехвърли нозе през ръба му и...
... едно око блясва в мрака, втренчено и злорадо, а той трепери в някаква клетка и моли Хананджа да му дари смърт.
Ехиру замръзна.
- Братко?
Видение. Пълен бе със сънна кръв повече от когато и да било, след като не бе предал излишъка на някой Лечител, но въпреки това душата му блуждаеше.
- Братко. - В гласа на Ниджири прозвуча страх.
„Давам я, чирако мой.“
След колко време щеше да го споходи пак лудостта? Осмодневие? По-малко? След колко време щеше да се завърне гладът - този път неутолим? Кръвта му застина в жилите, когато си спомни какво бе сторил по време на битката. Приспа буден, съзнателно съпротивляващ се човек, без да използва джунгиса. Изтръгна сънна кръв от неговото съзнание само с дъха си. Не за това бе дадена власт на Бирника.
След колко ли време щеше да стане същият като чудовището, което нападна Ниджири?
- Обещай ми, че ще го направиш, Ниджири - прошепна той. Гласът му прозвуча кухо дори в собствените му уши. Обещай да ме изпратиш при Нея, докато съм все още Неша.
Само веднъж, преди десет години, бе назовал душата си в присъствието на момчето, но то, разбира се, не бе забравило това име. С крайчеца на окото си го видя да поема дълбоко въздух. След малко Ниджири проговори, този път искрено:
- Заклевам се, Братко. - И постави ръка в дланта на Ехиру.
„За да покаже, че не го е страх от мене. А би трябвало, чирако мой. Накрая всичко живо ще се страхува от мене, ако ти не се справиш. Лъжовна е твоята утеха.“
Но пък колко слаб се усещаше, каква остра нужда изпиташе от нея! Ехиру обърна длан нагоре и пръстите им се срещнаха. И двамата останаха така, в пълно мълчание, чак до момента, когато слугите на Сунанди дойдоха да ги вземат.
Съвещателната зала на Протекторите се намираше в центъра на столицата на Кисуа. Непретенциозна сграда, ниска и широка и със стени от прашен кафяв камък. Напълно лишена от великолепието на Яна-ян, въпреки че подслоняваше управниците на цялата страна. Два малки пилона без украса обрамчаваха широк вход. Подовете бяха от мрамор, но не полиран и доста потъмнял от годините. Хората в стълбището Ехиру ги прецени като молители и търговци на влияние, мнозина от които воняха на поквара - наблюдаваха влизащата им група. Повечето бяха богато издокарани и смълчани, а погледите им изразяваха някаква смесица от подозрение и страхопочитание. Те мигом отгатнаха онова, с което се бе занимавал доскоро, макар и двамата с Ниджири да носеха белезникави роби без качулки - най-близкото до всекидневна дреха на Бирник, което Сунанди успя да им намери. С грижа за чуждата собственост, те не откъснаха ръкавите от робите на Сунанди, така че татуировките им не се виждаха. И въпреки това хората някак си ги усещаха.
Аскетичната обстановка внушаваше спокойствие у Ехиру, който влезе в сградата след Сунанди и рамо до рамо с Ниджири. Нещо в семплата архитектура и сериозния вид на хората, които видя вътре - по всяка вероятност носители на отговорност и власт, а не само ламтящи за тях, - му напомняше за Хетава в Гуджааре. При по-различни и по-благоприятни обстоятелства би могъл да се почувства тук като у дома.