Луната, която убива [bg]

- Покваряването е изтънило силно неговата умблике -промълви тихо момчето. - Нишката, която свързва душата с тялото, както и с будния свят.

- А сега, когато вече не действа... поквара?

- С течение на времето и при нормални условия нишката може да оздравее.

Тя го погледна косо.

- Няма да разполага с много време, ако го Вземеш.

Ниджири поклати глава.

- В Хетава би могъл да се справи - след дълги месеци на уединение. Но тук, сред цялата тая лудост... - Ниджири посочи към балкона, към Кисуа и света. - Няма начин. Дори ако забравим престъплението му, пак е безнадеждно.

Усети погледа й с гърба си, докато отиваше към балкона, за да се облегне на вратата, насочил очи към града отвън и пожелал от все сърце той да бе Гуджааре. Пожелал също така кисуатката да си тръгне. Съвсем малко време му оставаше с Ехиру.

Тя мълча толкова дълго, че най-накрая Ниджири се обърна, за да провери дали е още тук. И зяпна от изненада, защото се бе осмелила да приседне върху леглото на Ехиру и да погали неподстриганата му коса.

Вдигна поглед, съзря гнева в неговия и се усмихна.

- Прости моята волност. Той ми напомня за един човек, когото познавах някога и нежно обичах. Трябва да получи право на избор.

- Какво?

- Избор. За това дали да умре и кога. Бих могла да приема ужасните неща, с които се занимавате вие, но само ако ги правехте с пожелалите това.

Ниджири свъси чело.

- А ти мислиш, че той не желае, така ли? Той, един Бирник на Хананджа ?

Тя примигна.

- Може би желае. Но все пак неговият град се готви тайно за война, собственият му брат крои планове да използва магически сили на злото, в мрака броди Жътвар, а той не ще види изхода от всичко това. Изглежда по-жестоко, отколкото просто да го убиеш без всякакви церемонии.

Ниджири впи пръсти в балконската завеса.

- Той ти е нужен само за да дойде с нас при Протекторите утре.

- Не го отричам. Но и вие печелите от това, защото така ще помогнете да спася и вашия град, и моя. Каквото и да си въобразяваш, аз нямам желание да стана свидетел на война между нашите страни. И второ, боли ме заради мъките, които терзаят и двама ви. - Ниджири изпръхтя недоверчиво, но тя не му обърна внимание, все така вперила поглед в Ехиру. - Когато ми съобщи за Лин... Намразих цялата ви пасмина. Всички, които се занимават с магия. Сега разбирам, че злото се крие в Хетава - не у вас самите.

Той отвори уста, за да прокълне нейното богохулство, но си спомни погледа на Супериора, когато отвеждаха Ехиру с ръкавиците на позора.

- Не в цял Хетава. - О, каква проява на слабост.

- Вярно. Ти и твоят наставник, и дори Жътваря, който отне моята Лин... в случая вие сте жертви. Най-окаяни сред всички жертви, понеже вярвате...

Ниджири я погледна замислено и най-накрая седна на един близък стол. Разтри лице и промълви: