Электронная книга - «Луната, която убива [bg]». Краткое содержание книги:
Номинирана за награда” Небюла” за най-добър роман за 2013г. и за Световната награда за фентъзи за най-добър роман за същата година. Градът горя под Сънуващата луна… В древния град-държава Гуджааре мирът е единственият закон. Сред сенките на павираните улици чакат Бирниците – пазители на мира. Жреци на богинята на сънищата, техен дълг е събират магията на спящия ум и да я използват, за да лекуват, утешават… и да убиват онези, които са покварени. Ехиру – най-известният от Бирниците в града – попада на доказателства за мащабен заговор и поквара в самото сърце на Гуджааре. Някой практикува забранени магически ритуали и убива хора в съня им, за да създаде Жътвар – покварен Бирник, опиващ се от смъртта и добиващ все повече сила с всяко убийство. Ехиру трябва да опази жената, която е бил изпратен да убие или да гледа как война и забранена магия поглъщат родния му град.
Тя замълча смаяна от това признание, а може би в израз на уважение към неговата мъка. Когато заговори отново, гласът й бе тих - точно както би говорил един Бирник:
- Остави го да живее до утре. Нека чуе какво ще кажат Протекторите. Нямам представа що за информация ще му дадат, но с нея би могъл да помогне за запълване на цепнатината, зейнала между моята страна и вашата. Може пък така да се сдобие с малко покой, преди да... - Тя се подвоуми, търсеше по-деликатни слова, за да го каже.
- Преди да умре - довърши изречението Ниджири. Взря се в очите й с немощна усмивка. - Ние не се притесняваме oт мисълта за смъртта, нали знаеш. - Погледна Ехиру и чертите му се изопнаха. - Няма да остане доволен от мен, когато се събуди.
- Понеси го - отвърна тя, докато ставаше. - Вие сте свикнали да се разпореждате с живота на другите, както и със смъртта. Непрекъснато правите това, нали? Може пък да е ударил часът един от вас да разбере от личен опит какви са последиците от подобни решения, а не само да убива ония, които му се противят.
Нова обида. И все пак в нейната жлъч долови нотка на симпатия, а от погледа й разбра, че това е най-доброто, което би могъл да получи като предложение за сключване на примирие. Той кимна в съгласие. Не му бе останал повече гняв единствено мъка.
- Може би си права, Говорителко.
Забеляза, че тя повдига вежди, чула официалната си титла от неговите уста. След една продължителна пауза Сунанди кимна на свой ред.
- Почини си добре тогава, малък убиецо. Протекторите ще ни приемат утре заран. Бъди готов. - Тя се обърна и напусна стаята, за да остави Ниджири насаме с Ехиру и собствените му мисли.
След няколко мига мълчание Ниджири се изправи, прекоси стаята към леглото на Ехиру, отметна завивките и се сгуши до него, отпуснал глава върху рамото на своя наставник. Унесен от равномерното туптене на неговото сърце, той заспа за остатъка от нощта - не съвсем спокойно, но благословен с отсъствие на сънища.
30.
Всички, които дават част от себе си на Хетава,
имат право на неговите грижи и утеха.
(Закон)
Ехиру отвори очи при първия намек за утринен светлик.
„Още съм жив“ - помисли си той и изпадна в отчаяние.
До него Ниджири мърмореше нещо насън. По лицето на момчето личаха засъхнали сълзи. Ехиру ги забеляза, а също и подобни петна върху гърдите си. Това облекчи донякъде болката му, понеже бе себично да забравя, че собствената му смърт е изпитание и за Ниджири. Въздъхна и обърса следите от лицето на момчето.
- Прости ми - прошепна той, а Ниджири въздъхна в отговор.
Болезнената кухина у него бе запълнена от сънната кръв на убития войник. Но той не изпитваше привичния покой или задоволство, които го обземаха обикновено след Вземане. Нищо изненадващо, защото онова, което стори на войника, не можеше да се определи точно като Вземане. Затвори очи и отново видя лицето му - гневно отначало и обзето от ужас след това, когато осъзна намеренията на Ехиру. Спомни си усещането за душата на мъжа, докато тя се бореше да избяга от неговия глад - със същия успех като пърхаща в шепи нощна пеперуда. И това наля още масло в огъня на неговата страст. Дори сега потръпваше от възбуда при спомена как унищожава тази душа, за да бъде възнаграден с главоломна спирала oт удоволствие, по-изтънчено и остро от всичко, което бе изпитвал през целия си живот. Обикновеното Вземане бледнееше и това бе доказателство за собствената му непоправима поквара. При убийството на Чарлерон от клана Венкин не изпита нищо подобно. Изсмя се вътрешно, безрадостно и горчиво на тогавашното си заслепление - бе решил, че е твърде омърсен, за да служи на Хананджа. Тогава? Ами какво ли щеше да каже тя за гнилата нечистотия, в която бе затънал цял сега?
Тази мисъл му причини такава болка, че нямаше сили дори да заридае.
- Братко? - Отвори очи и видя, че Ниджири е буден. Гласът му бе прегракнал, лицето му бе подпухнало. - Върна ли се вече при мене?
- Да. - Ехиру впери поглед в мозаечния таван, неспособен да срещне очите на момчето. И за какво му беше на Супериора изобщо да го прави негов наставник? Никога не бе имал качества за подобна отговорност.
Ниджири сведе очи и Ехиру внезапно осъзна, че той вини себе си, за станалото.
- Аз щях да изпълня своя дълг тази нощ, Братко, но си рекох... днес... Протекторите... - Той млъкна и пое дълбоко въздух в очевидно усилие да се успокои. - Помислих си, че може би ще поискаш да видиш края поне на този етап.
- Малцина сред умиращите имат възможност да уредят докрай земните си дела - отвърна Ехиру с безизразен тон. - Бирниците не бива да бъдат привилегировани в това отношение.
![Луната, която убива [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/5/lunata-koyato-ubiva-bg-download.jpg)
