Боговете на войната [bg]

Следата, която беше прокарал през света, беше останала с векове и дори египетските царе бяха наследници на един от военачалниците на Александър, Птолемей. Ако Помпей не беше избягал през морето, за да се измъкне от него, Юлий знаеше, че вероятно би дошъл тук просто за да види славата, за която беше слушал като момче. Спомни си как някога стоеше пред счупената статуя на гръцкия цар и се чудеше дали и неговият живот ще бъде така добре оползотворен. Сега можеше да стъпи на земята на Египет като владетел на най-великата империя на света. Нямаше нужда да навежда глава пред никой жив човек, нито пред нечия памет.

Тази мисъл породи прилив на носталгия, когато осъзна, че в римския форум вече е настъпила пролет. Ораторите щяха да говорят на тълпата, да преподават философия и право за дребни монети. Юлий беше прекарал само няколко месеца в родния си град за почти двайсет години и беше остарял, докато му служеше. Беше оставил младостта си в чужди земи и беше загубил повече, отколкото Рим някога му беше дал.

Какво беше спечелил в замяна на живота на хората, които някога беше наричал приятели? Беше странно, че така лесно беше пропилял годините си. Беше си извоювал правото да е първият човек в своя град, но не изпитваше удоволствие от това. Вероятно пътят го беше променил, но беше очаквал повече.

Входът на пристанището на Александрия беше през тесен канал между високи скали — толкова тесен, че лесно можеше да бъде блокиран. Юлий не можеше да се освободи от усещането, че пристанището е естествен капан.

Жегата се усилваше и Юлий попи потта от челото си. Войниците на палубата засочиха огромната квадратна колона от бял мрамор, издигната на пристанището. Беше по-висока от всяка сграда в Рим и Юлий усети носталгия за дните, в които се страхуваше единствено да не бъде набит от учителите си. Фарът тогава му се струваше невероятно далече. Никога не беше очаквал да го види, при това толкова отблизо, и вдигна глава заедно с останалите, омаян от почуда. Някъде в този град се намираше най-огромната библиотека на света, съдържаща всички трудове по философия и математика, писани някога. Беше почти светотатство да доведе главорезите си в този град на благоденствието и знанието… но скоро неговото отмъщение щеше да приключи и щеше да е свободен да разгледа златните земи.

Пристанището беше пълно със стотици кораби на десетки народи и капитаните на Юлий трябваше да проявят доста умения, за да избегнат сблъсък.

Юлий най-после обърна поглед към града и се намръщи, когато далечните фигури се превърнаха във въоръжени мъже. Видя вдигнати копия и опънати лъкове. Първите редици носеха овални щитове, но нямаха никакви брони, а само препаски и сандали: гърдите им бяха голи. Беше съвсем ясно, че не са римляни. Нямаше как да са.

Начело стоеше висок мъж в широка роба, която блестеше на слънцето. Дори от това разстояние Юлий можеше да усети погледа му и преглътна сухо. Дали бяха излезли, за да го приветстват, или за да му попречат да слезе на брега? Усети първите тревожни тръпки, когато видя, че най-близките войници носят бронзови мечове — блестяха като злато.