Окото на времето [bg]

За изненада на Бисиса бяха необходими само няколко месеца да бъде прехвърлен целият флот. Когато обявиха работата за приключена, Александър заповяда да се организира голямо празненство с жертвоприношения. Веселбата продължи два дена, след което флотът отплава.

През първите дни, откъсната най-сетне от постоянното присъствие на Окото, Бисиса намираше пътешествието за приятно развлечение. По-голямата част от времето си прекарваше на палубата — наблюдаваше брега, покрай който се движеха, или слушаше разговорите между хора, принадлежали към различни култури. А морето бе наистина интересно. В нейно време то едва се възстановяваше след десетилетия на замърсяване с промишлени отпадъци. А това море бе диво и кипящо от живот. В него имаше делфини и китове, на няколко пъти дори зърна издълженото тяло на акула, по-голяма от тези, които се срещаха в бъдещето.

Само дето топлите дни си бяха отишли. Почти всяка сутрин палубата бе покрита със скреж. С всяка година климатът като че ли захладняваше, макар че не можеха да определят със сигурност дали е така — никой не бе извършвал обстойни метеорологични наблюдения. Ала въпреки студа тя откри, че трябва да се пази от слънцето. Британците завързваха носни кърпи на лицата си и дори загорелите македонци предпочитаха да се крият на сянка. Лекарите раздаваха мехлеми от животинска мас. Бурите от първите дни на Хроносрива бяха отминали, но времето продължаваше да е объркано.

Нощите бяха не по-малко интересни. Съзвездията бяха сменили, макар и едва забележимо, местоположенията си. Доста често се появяваха северни сияния, каквито по нейно време бе изключено да се наблюдават на подобни ширини. Всичко това според нея бе доказателство за дълбоките промени, които Хроносривът бе извършил с тъканта на света.

Понякога Джош сядаше до нея. А в по-късни часове, когато македонците се унасяха в сън, двамата се сгушваха в някой тъмен ъгъл, за да се любят.

Но през по-голямата част от времето Бисиса предпочиташе да е сама. Изглежда, наистина бе останала твърде дълго време в компанията на Окото. Имаше нужда от опорна точка, от здрави връзки с този нов свят и дори Джош понякога я дразнеше със своята наивност.