Искрено ваш Шурик [bg]

Щитовидната жлеза на Вера Александровна се държеше много добре, но от време на време силно я боляха краката, растеше кокалчето около палеца й, предишните тесни обувки й станаха неудобни и сега вече вкъщи си имаха нова грижа — обувките…

Валерия задейства телефона, откри някакви познати от секция 100 в ГУМ и от магазин „Берьозка“13, а Шурик от време на време водеше майка си да мери обувки… Купиха на Вера Александровна ботуши „Саламандър“ и черни австрийски обувки „Дорндорф“. Качеството на живота се повишаваше…

Семейните разходи растяха. Шурик работеше много и напълно се справяше с нарастващите семейни потребности. Освен това имаха и резерв — непохарченото наследство от Елизавета Ивановна.

Малко преди Нова година пристигна Стовба. Мария беше страшно щастлива, макар да не можеше да се каже, че много бе тъгувала за майка си. Но когато Лена пристигна, тя увисна на врата й и не я пускаше нито за миг.

Стовба донесе на всички много хубави подаръци, но беше в мрачно настроение, пушеше и мълчеше. Почти не разговаряше дори с Шурик. Когато той я попита успяла ли е с подготвяната операция с Полша, само избуча нещо, ядоса се и не продума на тази тема.

„Сигурно плановете пак са се провалили“ — реши Шурик. Този път неговата приятелска подкрепа не беше нужна. Вероятно защото се бе изповядала на Вера.

Както обикновено, Шурик купи елха, а Вера Александровна изведнъж реши да възстанови коледния спектакъл, който не бе игран, откак бе починала Елизавета Ивановна. Заради Мурзик. Шурик се опита да възрази: той имаше само трима ученици и вече беше късно да се започва подготовката.

Но Вера беше обзета от вдъхновение — тя предложи да поставят куклен спектакъл, и то не на френски, а на руски. Започнаха да шият куклите. Извадиха парчета плат и панделки, приготвиха памук за пълнене. На Мария възложиха най-простата и най-отговорна работа — тя шиеше одеялцето, в което щяха да завият малкото пластмасово голишарче, предназначено да представлява бебето Христос. Вера шиеше Дева Мария, а Стовба в пълно мълчание сглобяваше ангели от парченца колосана марля… На Шурик освен елхата бе възложено поставянето на параван за представлението…

Покрай цялата тази суетня Нова година мина някак невзрачно. Не бяха приготвени никакви празнични ястия, а и подаръците, ако не се брояха Стовбините, раздадени предварително, се оказаха не твърде изразителни: Шурик подари на майка си възгрозни домашни пантофи, Вера на Шурик — флакон одеколон „Шипър“, който той така и никога не отвори, и вратовръзка, която никога не сложи. Лена получи като подарък копринен шал от запасите на Елизавета Ивановна и книга със стихове на Ахматова, която не оцени. Затова пък Мария получи цяла купчина играчки и книжки и се радваше толкова бурно, че сгря всички със своята радост от подаръците.