Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Адвокат за милиони [bg]
Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Адвокат за милиони [bg]

Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:

18 март 1990 г. Призори двама мъже с полицейски униформи проникват в известен бостънски музей за изкуства, завързват охранителите и изчезват с картини за петстотин милиона долара. Наглият обир вдига на крака полицията, провежда се мащабно издирване, но крадците и шедьоврите сякаш са потънали вдън земя. Двайсет години по-късно адвокатът Скот Фин се съгласява да помогне на Девън Мали, негов стар познат, арестуван за дребна кражба. Само дето не предполага до какво ще доведе необмислената му постъпка. Преди да разпита двама души, свързани със случая, те са брутално убити, при това преди смъртта си са били жестоко изтезавани. По всичко личи, че са очистени от човек, обучен от ИРА. Много скоро полицаите и Фин започват да подозират, че тези убийства имат връзка с дръзкия обир на музея. Като капак Скот е натоварен и с отговорността да се грижи за Сали, дванайсетгодишната дъщеря на престъпника. Той харесва опърничавото момиче и не иска и то като него да е отглеждано в сиропиталище. Не след дълго Фин разбира, че Мали е свързан с обира и че Сали може да е в опасност. И че ако не открие откраднатите шедьоври, и той, и сътрудниците му може да загинат от ръката на тайнствения убиец.
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 136
Перейти на страницу:

— Предупредих те — каза.

После рязко прокара острието на ножа по врата на жертвата. Разрезът беше дълбок. Колкото и малко живот да беше останал у Броударк, той го напусна в този миг. Мъжът падна безжизнено по лице с разперени ръце. Лиъм бързо го обърна по гръб и го наръга още веднъж в гърдите, за да спре окончателно сърцето му. След като тялото беше в това положение и сърцето беше спряло, това щеше да намали изтичането на кръв, която трябваше да чисти.

Лиъм се изправи и си пое дъх. Отиде до мивката и пусна студената вода. Сложи острието под струята, наблюдавайки как стоманата от тъмночервена стана розова, докато водата отмиваше кръвта. После се обърна и отиде до трупа на Броударк. Нямаше как да го избегне. Беше решен да си върне картините и сега имаше само един изход — да успее.

Трийсет и втора глава

— Според теб ще дойде ли?

Портър беше застанал на вратата на кабинета. Хюит вдигна поглед от книжата на бюрото.

— Клиентът на Фин ли? Може би. Ще направи грешка, ако не дойде. Попрочетох това-онова за нашия приятел Килбраниш. Не бих искал да ме преследва човек като него.

— Прав си, и аз не бих искал — съгласи се Портър. — Не разбирам защо отказват.

— Най-вече защото дори и да обещаваш помилване, не разполагаш с правомощията да го сториш.

Дребният агент сви рамене.

— Само казах, че ще измислим нещо. Не съм предлагал точно имунитет.

— Но беше близо. И със сигурност те останаха с такова впечатление.

— Може. Както каза детективът, не съм се представял за друг. Ако те са останали с погрешно впечатление, това си е техен проблем. Те много добре знаят какви са правилата на играта.

— Вярно е. Питам се обаче как ще постъпим, ако клиентът им дойде.

— Лесна работа. Ще го използваме като стръв. Ще примамим Килбраниш и ще съберем цялата информация, за да намерим картините.

— Понякога стръвта бива изядена. Не помисли ли за това?

— Това не е моя грижа.

— Когато провеждаш операция с един човек, неговата безопасност се превръща в твоя основна грижа и отговорност.

— Технически е вярно. Но не е мой проблем. Говорим за редки шедьоври на стойност половин милиард долара. Шедьоври, които са в неизвестност от двайсет години. Шедьоври, които могат да бъдат използвани за финансиране на престъпна и терористична дейност. Ето това са моите грижи и проблеми. Ако единствената вторична щета, която се налага да претърпим, е загубата на човека, откраднал картините, аз бих определил акцията като успех.

Портър гледаше някъде в празното пространство, а на лицето му се беше изписало някакво спокойствие и едва ли не невинност. В този миг Хюит си каза колко малко знаеше в действителност за шефа на Програмата за борба с кражбите на произведения на изкуството.

— Козловски и Фин вероятно няма да се съгласят с теб. Клиентът им със сигурност няма да се съгласи.

— Това не е мой проблем — отговори Портър. — За мен най-важно е изкуството.

* * *

— Това не ми харесва — каза Санчес.

Стоун седеше зад волана на необозначената полицейска кола. Санчес беше до него. Бяха паркирали пред затвора на Нашуа Стрийт. Бяха проследили Фин от болницата до музея „Гарднър“, оттам до сградата на ФБР и оттам до Нашуа Стрийт. Посещенията бяха направени само за няколко часа.

— Нещо става.

Санчес кимна.

— Поне сега знаем, че бяхме прави за картините. Те нямаше да отидат в „Гарднър“, ако не ставаше въпрос за изкуство.

— Така изглежда. — Санчес мислено се наруга. Пред очите й имаше толкова много информация, а тя не можеше да сглоби парчетата в едно цяло. — Да си прав не върши много работа, освен ако не доведе до арест. Все още сме две стъпки назад и ако скоро не наваксаме, нещо ще се случи и ние няма да сме готови да реагираме.

— Тогава какво ще правим? — попита той. — Искаш ли да задържим Фин и Козловски?

Тя поклати глава.

— Излишно е. — Санчес въздъхна. — Какво знаем до момента?

— Проверих в болницата — отговори Стоун. — Казаха, че следобед там била докарана онази жена Кранц. Изглежда е станала жертва на нападение, но не е дала на лекарите информация какво точно се е случило.

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)