![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
Той отдръпна бутилката и отново бръкна в джоба. Този път извади вафла. Разопакова я и я доближи до устата й.
— Яж — каза.
Тя отново се подчини. Когато свърши с вафлата, той прибра бутилката вода и опаковката от вафлата в джоба си.
— Искаш ли да ходиш до тоалетната?
Тя дори не се беше замисляла за това до този момент. Беше прекалено уплашена.
— Да — отговори.
Той извади дълъг нож от калъф на колана си и сряза лентата, с която беше завързана за тръбата. Китките й останаха омотани, но поне сега беше свободна да се движи. Тя седна на пода.
— Къде? — попита.
Той посочи към ъгъла на мазето. Там на едно въже беше закачен и опънат чаршаф.
— Зад чаршафа има кофа — отвърна.
— Може ли да ползвам тоалетната горе?
Той поклати глава.
Докато вървеше към ъгъла, тя усети как сълзите се стичат по страните й и ги избърса. Щом свърши с тоалетната, излезе иззад чаршафа. Той не беше мръднал.
— Легни пак на пода — каза й.
Омота отново лента около китките й и я завърза за тръбата на пода. После скъса друго парче лента за устата й.
— Не е необходимо — каза тя. — Ще си мълча.
Той поклати глава.
— Затвори си устата.
— Какво искаш?
Той залепи грубо лентата върху устата й.
— Нищо, което ти да можеш да ми дадеш — отвърна. После стана, отиде при стълбите и се наведе, за да не се удари. Докато се качваше нагоре към светлината, стъпалата стенеха. На Сали й се стори, че скърцането е по-силно, отколкото когато слезе. После вратата се затвори и мазето отново потъна в мрак. Тя опита да разтегне лентата, с надеждата той да е проявил нехайство и да не я е затегнал достатъчно. Той обаче беше проявил все същата прилежност и лентата болезнено се впи в ръцете й.
Тя облегна глава на мръсния бетон, върху локвата, която се беше образувала от бутилката вода. Най-накрая сълзите потекоха свободно, смесвайки се с водата на пода. Тя не обичаше да се самосъжалява, но всеки човек си имаше някакъв праг на издръжливост. Дали не беше достигнала този праг?
Шон Броударк седеше на табуретка в кухнята, когато Килбраниш се върна от мазето. Лиъм не помнеше досега той да е сядал някъде другаде, освен на дивана пред телевизора в хола.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — попита го Броударк. Досега Лиъм не го беше чувал така открито да изразява гнева си. Гневът не беше присъщ на добрия боец, той заслепяваше мисленето му. Това беше важен знак.
— Връщам си картините — отвърна, подмина го и отиде в хола.
— Така не сме се разбирали — каза Шон и го последва. — Никога не съм давал съгласието си за подобно нещо.
Лиъм се спря, обърна се към него и го погледна в очите. Беше толкова близо, че белезите на лицето му изглеждаха като лунни кратери. Лиъм се запита кой от двамата е загубил разсъдъка си. Това сега нямаше значение.
— За какво не си давал съгласието си, Шон?
— За отвличането. За похищението на невинни.
— Невинни! — Лиъм се изсмя. — Много голям моралист си станал, приятелю. Да не би да не си убивал деца?
Лицето на Броударк се изкриви от ярост.
— Само когато е необходимо и никога нарочно.
— Това не ми прилича точно на принцип на един светец, нали?
— Сериозно ти говоря. Никой не е одобрявал действията ти. И аз не възнамерявам да участвам. Изпратиха ме да ти помогна, но не и при подобни акции.
— Не съм те молил за помощ. Само гледай да не се изправяш на пътя ми.
— Това ще го реша аз.
— Добре. Наистина ли смяташ, че на някого ще му направи впечатление едно малко момиче, когато става въпрос за толкова много пари? Ако беше така, борбата ни нямаше да продължи толкова дълго време. Не разбираш ли? Тези картини са ни нужни като кръв. Те са последният ни шанс. — Той се върна в кухнята.
Броударк остана на място. После извади мобилния си телефон.
— Не аз ще го решавам — каза и тръгна към външната врата.
Лиъм тръгна след него.
— Добре, обади се.
Още докато говореше, извади ножа си от калъфа и нападна Шон в гръб. В последния момент Броударк осъзна грешката си и понечи да се обърне, но беше прекалено късно. Лиъм замахна и заби силно ножа в ребрата му. Броударк се олюля и падна напред. Лиъм видя как той потърси с ръка пистолета си. Коленичи зад него, издърпа главата му назад, като оголи врата му.