Без светлина [bg]

Мъжът, седнал отсреща, знаеше, че Калатис има право. Затова и беше тук. Бяха се разположили на просторната веранда, пред която бяха спуснати бамбуковите сенници, и гостът не можеше да види нищо друго, освен самата веранда и части от слабо осветената вътрешност на къщата. Както обикновено, и този гост бе взет от Хюстън рано тази вечер според предварителната уговорка и с превързани очи бе превозен със самолета на Калатис. Пилотът бе летял повече от час по крайбрежието на залива и после с бавни, широки виражи се бе върнал в Хюстън след още един час. Един заблуждаващ полет, траещ цели два часа и половина. На госта не бе казано къде го водят, но му бе внушено, че се намира някъде по мексиканското крайбрежие или Централна Америка. Хората на Калатис бяха инструктирани да говорят само на испански или, когато се налагаше да общуват с госта, на английски с испански акцент.

След приземяването на самолета поведоха госта по кея, после нагоре по стълбите и през моравата към къщата, където му свалиха превръзката от очите, но едва след като го настаниха на верандата. После го запознаха с Калатис, представящ се под името Еормън при тези срещи.

Макар че беше вече два часа сутринта и пиеха ром „Куба либре“, разговаряйки, още от полунощ двамата мъже бяха съвсем будни. През първия час Калатис бе говорил за всичко, освен за повода на тяхната среща. Такъв беше подходът на Калатис. Беше научил от миналите си грешки — а те бяха преди цели десетилетия, че набелязаният обект се завладява много по-лесно, ако първо съумееш да го предразположиш.

През последния час обаче Калатис вече бе започнал да навлиза постепенно в основната тема. Понякога забелязваше как някои американски бизнесмени не изтърпяват този негов бавен и спокоен подход — те се смятаха за свръхделови и искаха веднага да „хванат бика за рогата“ и да говорят за „крайната печалба“.

Ала от самото начало той държеше да върши всичко, както си знаеше, поради две причини. Най-напред, защото в последна сметка те щяха да видят, че думите му са били абсолютно прави. И второ, по този начин още отначало той налагаше една властна позиция. Хората бяха склонни да вярват на това, което той после казваше, и всеки път, когато беше прав за нещо друго, печелеше още повече доверието им. Беше винаги учтив и любезен. Но само диктувайки своите собствени условия на действие, той можеше да внуши здраво управление на това, което в основата си беше много рисковано начинание. Гостът изобщо не можеше да заподозре, че всъщност Калатис показва само подобие на здраво управление. В случая Калатис поемаше цялата отговорност. Така всъщност и печелеше.