![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— А вие? — попита Амара, като внимаваше тонът й да бъде напълно неутрален. — Ще се биете ли?
— Ако разкрия своята позиция и самоличност, врагът ще направи всичко по силите си, за да ме убие, за да наруши командването на алеранците. Ще се изправя срещу кралицата. Или срещу Инвидия. За тях това би било разумен риск. Дотогава… ще бъда търпелив.
— Това е може би най-доброто, ваше височество — тихо каза Ерен, пристъпвайки напред от незабележимата си позиция зад принцепса. — Вие сте незаменим. Ако ви забележат в битка при тези обстоятелства, съвсем сигурно е, че Инвидия или кралицата ще се появят и ще положат всички усилия да ви елиминират.
Амара бавно си пое дъх и погледна покрай Акватайн към мястото, където сър Ерен чакаше в готовност. Изражението на дребния мъж беше напълно неразгадаемо, но той трябваше да осъзнава положението на Акватайн. Неотдавнашната му буря от нови заповеди на практика изцяло лишаваше Акватайн от подкрепата на връстниците му и техните фурии. Всички, сравними по сила с него, бяха изпратени да защитават собствените си легиони.
Оставяйки Акватайн да се изправи сам срещу бившата си съпруга или вордската кралица, ако те се появят.
Той почукваше с един пръст по дръжката на меча си. Това беше единственото нещо, което можеше да се тълкува като някаква нервна реакция.
— Всяка от тях е съпоставима с вас по сила — тихо каза Амара. — Ако се появят заедно, няма да имате никакъв шанс.
— Не „ако“, графиньо — замислено каза Акватайн. Той несъзнателно нежно погали дръжката на меча си. — Мисля, че вече имам достатъчно от тези „ако“. Когато. И тогава ще видим кой кого. Никога още не са ме побеждавали.
Той сви устни, докато гледаше битката, после леко потръпна и каза:
— Предайте съобщението на Рива. А после се върнете тук. Имам още работа за вас.
Амара го погледна.
— Толкова ли ми се доверявате?
— Да ви се доверявам? — отвърна той. — Не. Да кажем, че по-скоро недоверието ми към вас не е чак толкова голямо, че да се лиша от вашите таланти.
Той отново се усмихна с рязката си усмивка и неопределено посочи с ръка към бойното поле.
— Честно казано, намирам ви за много по-малко опасен враг от нашите гости. А сега вървете.
В течение на едно вдишване Амара се втренчи в мъжа.
После му кимна, малко по-ниско от необходимото.
— Добре — каза тя. — Ваше височество.
Глава 19
В следващите часове Исана слушаше думите на вордската кралица за нападението и безмилостното унищожаване на събраната военна мощ на Империята.
Кралицата и за миг не напусна светещата зелена камера под земята. Вместо това тя просто гледаше нагоре към трептящата светлина на кроача и спокойно коментираше хода на битката. С неутрален, безразличен тон кралицата съобщаваше за резултатите от маневри и атаки.
Исана бе видяла достатъчно от войната с ворда, за да превърне мислено думите й в образи на чист ужас. Тя стоеше до Арарис и постоянно проверяваше дали носът и устата му все още са непокрити. Кожата му под слоя на кроача не изглеждаше раздразнена или изгорена — все още. Но беше трудно да се каже със сигурност. Изглеждаше така, сякаш го гледаше през оцветено и изкривено стъкло с особено лошо качество.
— Намирам я… Предполагам, че това е някаква форма на гняв, макар и не особено силна — каза вордската кралица след няколко минути мълчание. — Има дума за това. Намирам защитата на алеранците за… дразнеща.
— Дразнеща? — попита Исана.
— Да — отвърна кралицата, взирайки се нагоре. Тя посочи с пръст с дълъг черен нокът. — Там. Работници и цивилни бягат от града. И все още не мога да ги достигна. Унищожаването им би осигурило края на тази война.
— Те са беззащитни — тихо каза Исана.
Вордската кралица въздъхна.
— Де да беше вярно. Нецелесъобразно е да се определя почти половината от населението за временен щит. Преди всичко. В крайна сметка това няма да има значение, но сега…
Тя вдигна ръка и я отпусна отново в жест, изразяващ нейното раздразнение, сякаш това е мимолетна пречка, и съдбата на Алера е в същата въображаема шепа.
— Този свят беше в непрекъсната борба за оцеляване много преди моето пробуждане.
— Но това са жени — каза Исана тихо. — Възрастни хора, болни. Деца. Те не представляват заплаха за вас.