Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Мимка изчакваше, докато се приближат на 300 м от целта, като определяше позицията им спрямо пилоните, които се издигаха в трансформаторните площадки около централата. Даваше се команда „Готови!“ и пилотът слагаше пръста си на освобождаващия бутон. Минаваха две-три секунди. Мимка казваше: „Пускай!“ Пилотът освобождаваше товара и внезапно олекнал, вертолетът бързо завиваше и се отдалечаваше, за да се върне за нов товар от зоната за кацане.
Мимка ставаше всяка сутрин в 4:00 ч. и на закуска му правеха изследване на кръвта за радиация. В шест беше вече във въздуха, за да направи разузнавателен полет над реактора, след което го връщаха обратно на площада пред хотела. Той оставаше на покрива, докато се стъмнеше, понякога след 21 ч., и лично извършваше последния полет за деня, за да запише втората серия от измервания на радиацията и температурата над реактор №4. Следваше обеззаразяване и вечеря в десет, а после той отговаряше на въпроси. В полунощ най-после идваше времето за сън, а четири часа по-късно един кадет го потупваше, за да го събуди.
Генерал Антошкин беше определил за хората си максимална допустима радиация от 22 бер, въпреки че много от тях редовно докладваха по-малки дози, за да летят по-дълго.3 Бяха им предписали горчиви таблетки калиев йодид и сладка лечебна паста срещу радиация, която беше пристигнала от един фармацевтичен завод в Ленинград и я наричаха „пастила“.4 Когато пристигнаха първите пратки олово – в кюлчета и листове – и десеткилограмови чували с ловджийски сачми, доставени от магазини и още с ценовите си етикети, пилотите измайсториха своя собствена защита. Покриха кабините с чаршафи, дебели 4–5 мм, и напълниха празното място на седалките си, предназначено за поставяне на парашутните раници, със сачми от чувалите. Те даже измислиха римуван стих: „Если хочешь быть отцом, закрывай яйцо свинцом“ („Искаш ли деца, с олово пази своите яйца“).5
Макар че бомбардировките продължаваха, академик Легасов и другите учени, изпратени от института за атомна енергия „Курчатов“ и Министерството на средното машиностроене в Москва, все още нямаха представа какво става във вътрешността на реактора. На този етап пилотите се целеха в едно червено зарево, което виждаха вътре в Блок 4, но никой не беше сигурен какво точно го предизвиква. В столицата физиците бяха домъкнати в кабинетите си в института „Курчатов“ късно през нощта, за да помогнат да се изчисли какво количество ураново гориво може да е останало в развалините на реактор №4.6 Пет-шест пъти всеки ден учените се качваха на вертолети заедно с екипажите им и прелитаха над мястото на аварията, за да отчетат радиационните нива във въздуха и да изчислят температурата на горящото ядро, като анализират радиоактивните изотопи в атмосферата.7 Те измерваха температурата на повърхността на реактора с помощта на термална образна камера шведско производство. Гледаха как товарите на пилотите се спускат към целта и виждаха как рошави, подобни на гъби облаци от черен радиоактивен пушек и прах се издигаха на 100 м във въздуха и увисваха там, докато вятърът ги сграбчеше, за да ги разнесе из околността.8 Когато се здрачи, над сградата се издигна един красив ален ореол.9 По време на разузнавателните си полети над реактора привечер полковник Мимка гледаше надолу към нажежената маса, която му напомняше на лавата, която беше виждал във вулканите на Камчатка в съветския Далечен изток.10
В самото начало един от членовете на Курчатовската група в Чернобил – специалистът по РБМК реактори Константин Федуленко – се опита да каже на Легасов, че цялата операция с вертолетите може да се окаже погрешна.11 Той лично беше виждал как всеки товар, пуснат в разбитата сграда, изхвърля тежки радиоактивни частици в атмосферата. Поради малкия размер на целта, частично скрита от изкривения бетонен капак на „Елена“, както и скоростта на захода на пилотите, вероятността пясъкът или оловото да улучат центъра на реакторния свод беше много малка.
Легасов обаче не се съгласи. Каза на Федуленко, че е твърде късно да се променя курсът.
– Решението е взето – каза той. Двамата учени спориха няколко минути и накрая Федуленко призна всичките си страхове – а именно че всичките им усилия да потушат графитния пожар е пълна загуба на време. Той каза, че трябва да оставят радиоактивния пожар сам да изтлее.