Другият [bg]

— Не съм запален по киното — промърмори Алек и отново си спомни какво беше казал Ходжис за нея: „Холи е особнячка и е малко вманиачена на тема кино, ред и чистота…“

— Благодарение на филмите светът е по-ведър, така мисля. Момент. — Тихата музика, звучаща като фон, секна, Холи се върна на телефона: — Какво искате да се свърши в Дейтън, господин Пели?

— Да ви предупредя: историята не само е много дълга, ами е и много странна.

Холи се засмя — смехът ѝ беше младежки, не като на жена, която грижливо си подбира думите:

— Повярвайте, няма да е първата, която чувам. Когато работех с Бил… всъщност няма значение. Но щом ще разговаряме дълго, казвайте ми Холи. Ще ви включа на високоговорител, за да са ми свободни ръцете. Секунда… така, слушам ви.

Алек заразказва; вместо тихата филмова музика сега чуваше тракането на клавишите на компютър — Холи си водеше бележки. Още преди да приключат разговора, той се радваше, че одеве не затвори телефона. Тази жена задаваше уместни въпроси и не изглеждаше притеснена от странностите. Помисли си: „Жалко, че Бил Ходжис е мъртъв, но май му намерих достоен заместник.“

Най-накрая свърши и попита:

— Събудих ли любопитството ви?

— Да. Господин Пели…

— Алек. Да загърбим официалностите.

— Добре, Алек. „Търси се“ поема този случай. Редовно ще те уведомявам по телефона, с имейли или по „Фейстайм“ — приложение, което според мен е сто пъти по-добро от скайп. Щом имам цялата информация, до която съм се добрала, ще ти изпратя обобщен доклад.

— Благодаря. Много професи…

— Да. Сега ще ти продиктувам банковата сметка на нашата агенция, за да преведеш сумата, за която се уговорихме.