Другият [bg]

— Татко, ти ли си?

— Разбира се — отговори човекът. Зелената му фланелка се смени с тениска с емблемата на „Златните дракони“ и тя разбра, че наистина сънува. След миг тениската се превърна в някаква бяла дреха като престилка, после пак стана зелена фланелка. — Обичам те, Грейси.

— Не е неговият глас. Ти се преструваш на моя татко.

Онзи се приведе към нея, Грейс се отдръпна, без да откъсва поглед от очите му. За разлика от лигавия му глас те приличаха на очите на Тери, но все пак този човек не беше баща ѝ.

— Искам да се махнеш — каза му.

— О, да, знам, както знам, че хората в ада искат леденостудена вода. Тъгуваш ли, Грейс? Липсва ли ти баща ти?

— Да! — Тя се разплака. — Искам да се махнеш! Очите ти не са истинските очи на моя татко, ти само се преструваш на него.

— Не си въобразявай, че ще ти съчувствам — ухили се човекът. — Радвам се, че страдаш. Дано тъгуваш още дълго и да цивриш „уа, уа, уа“ като бебе.

— Моля те, върви си!

— Бебчето си иска биберона? Бебчето си е напишкало пеленките и циври „уа, уа, уа“?

— Престани!

Той се отдръпна.

— Ще си отида, ако направиш каквото ти кажа. Съгласна ли си, Грейс?

— Какво искаш?

Той ѝ каза и после Сара я будеше да слезе в кухнята да хапне кейк, затова Грейс реши, че все пак всичко е било сън, лош сън, и че не трябва да прави нищо, обаче ако го направи, кошмарът никога няма да се повтори.

Насили се да хапне от кейка, макар да нямаше апетит, после, когато майка ѝ и сестра ѝ седнаха да гледат някакъв лигав филм, каза, че не харесва такива глупости и си отива в стаята да играе „Angry Birds“. Само че вместо в стаята си, влезе в спалнята на родителите си (сега — само на майка ѝ — колко тъжно!) и взе от шкафчето мобилния ѝ. Номера на полицая го нямаше в списъка с контактите, но пък номерът на господин Голд беше записан. Грейс му позвъни, като държеше мобилния с две ръце, за да не го изпусне, и се молеше той да се обади. Молитвите ѝ бяха чути.