Другият [bg]

— Не. По-скоро като че ли не беше свършено.

— Недовършено, така ли? — намеси се Марси.

Малката кимна и пъхна палец в устата си. „Това десетгодишно дете, което си смуче палеца, страда… и аз съм причината“ — помисли си Ралф. Беше самата истина и никога нямаше да се промени, макар да беше действал въз основа на наглед неоспорими доказателства.

— Как изглеждаше днес човекът в съня ти, Грейс?

— Имаше къса черна коса, щръкнала като бодлите на таралеж, и къса брада около устата. И очите му бяха на баща ми, обаче не бяха истински. На ръцете имаше татуировки — чак до раменете. Някои бяха змии. Отначало тениската му беше зелена, после се превърна в бейзболната тениска на татко със златния дракон, след това стана бяла като късата престилка, която носи госпожа Гърсън, когато прави косата на мама.

Ралф погледна Марси и тя промърмори:

— Мисля, че има предвид туника.

— Да, точно така — кимна малката. — После пак се превърна в зелената тениска и тогава разбрах, че сънувам. Само че… — Долната ѝ устна затрепери, сълзите ѝ рукнаха по пламналите ѝ страни. — Само че той ми каза лоши неща. Радвал се, че ми е тъжно. Била съм ревла като бебе.

Притисна лице до гърдите на майка си и зарида. Марси погледна Ралф — в този момент не го обвиняваше и не го мразеше, просто се боеше за дъщеря си. „Знае, че не е било само сън — каза си той. — Разбира, че означава нещо важно за мен.“

Изчака малката да се поуспокои и ѝ се усмихна:

— Много благодаря, че ми разказа съня си. Забрави го, вече всичко е наред, нали така?

— Да — задавено прошепна Грейс. — Човека го няма. Отиде си, защото направих, каквото той ми каза.

Марси също ѝ се усмихна:

— Иди да помогнеш на сестра си да донесе чиниите с кейк. Ще хапнем тук.

Малката изтича в кухнята. Марси я изчака да излезе и промълви:

— И двете го преживяха много тежко, особено Грейс. Бих казала, че сънищата ѝ са породени от скръбта, само че Хауи е на друго мнение, също и ти, струва ми се. Така ли е?

— Госпожо Мейтланд… Марси… вече не знам какво да мисля. Провери ли за нещо нередно в стаята на Грейс?

— Разбира се. Веднага щом тя обясни защо се е обадила на Хауи.

— Никаква следа от проникване на непознат, така ли?

— Никаква. Прозорецът беше затворен, щорите — спуснати, а и казаното от Сара за стълбището е вярно. Къщата е стара и стъпалата скърцат, когато някой се качва или слиза.

— Разгледа ли леглото ѝ? Грейс каза, че онзи е седял там.

Марси невесело се засмя:

— Не бих могла да преценя. Грейс спи толкова неспокойно… По цяла нощ се мята и се върти в леглото, откакто… — Не довърши изречението и притисна длан до челото си. — Ужасно е!

Ралф стана и се приближи до нея, за да я утеши, обаче тя се дръпна като ужилена:

— Да не си посмял да седнеш до мен. И не ме докосвай! Тук си по милост, детектив. Съгласих се да дойдеш само за да успокоя дъщеря си, та поне довечера да спи, без да се буди с писъци.