Другият [bg]

— Дуайт Крам. Помня го. Помня и вас, господи Пели, макар че не сме се виждали. За съжаление господи Крам не ни плати веднага. Пет-шест пъти му изпращах фактури, накрая го заплаших със съд. Дано поне на вас да не е създавал проблеми.

— Опита се. — Алек се поусмихна на спомена за евтините номера на господин магната. — Първо ми изпрати чек без покритие, обаче вторият беше наред. Вие сте Холи, нали? Забравил съм фамилното ви име, обаче знам, че Бил имаше много високо мнение за вас.

— Холи Гибни.

— Радвам се, че отново разговарям с вас, госпожо Гибни. Позвъних на Бил, но вероятно си е сменил номера.

Мълчание.

— Госпожо Гибни? Връзката ли прекъсна?

— Не. Чувам ви. Бил почина преди две години.

— Господи! Много съжалявам. Сърдечен удар? — Алек беше виждал Ходжис само веднъж (бяха вършили съвместната си работа чрез разговори по телефона и имейли), но помнеше, че пенсионираният детектив беше доста пълен.

— Рак. На панкреаса. Сега аз управлявам агенцията заедно с Питър Хънтли — беше партньор на Бил, когато работеха в полицията.

— Чудесно.

— Не, за мен не е чудесно. Не се оплакваме от липса на клиенти, но на мига бих се отказала от агенцията, ако това ще върне Бил сред живите. Уви, ракът не прощава.

Алек се канеше отново да изрази съболезнованията си, да ѝ благодари и да затвори. По-късно често се питаше как щяха да се развият събитията, ако го беше сторил. Само че си спомни какво беше казал Бил за тази жена, докато издирваха откраднатия „Бийчкрафт Кинг Еър“ на Дуайт Крам: „Холи е особнячка и е малко вманиачена на тема кино, симетрия и чистота, не е общителна, обаче умът ѝ сече като бръснач. От нея щеше да излезе страхотен детектив.“ Ето защо, вместо да прекъсне разговора, каза:

— Надявах се Бил да ми помогне за едно разследване, но може би вие ще приемете предложението ми. Повтарям — той често ви хвалеше.

— Много мило, господин Пели, обаче надали ще съм ви от полза. Нашата агенция се занимава предимно с издирването на лица, нарушили съдебната гаранция, и на изчезнали хора. — Тя замълча за миг, после добави: — Да не говорим, че ни дели голямо разстояние, освен ако не живеете някъде в североизточните щати.

— Не, обаче се налага да проуча нещо в Охайо, а не мога да взема самолета и да замина, защото имам спешни дела, които няма как да зарежа. На какво разстояние от Дейтън се намирате?

Тя каза „Изчакайте малко“, но отговори почти моментално:

— На триста седемдесет и един километра според MapQuest — чудесно приложение, между другото. Какво искате да се проучи, господин Пели? И преди да отговорите, ще добавя, че няма да приема, ако е свързано с насилие. Насилието ме отвращава.

— Не е свързано. Да, убито беше едно дете, но това се случи тук, в моя град, а човекът, арестуван за престъплението, е мъртъв. Въпросът е дали наистина го е извършил и за да се стигне до отговора, трябва отново да се проучат подробностите, свързани с пътуването му до Дейтън през април заедно със семейството му.