Големите малки лъжи [bg]

Но първо щеше да прегледа набързо профилите на Абигейл в Инстаграм и Фейсбук. Когато Абигейл живееше с тях, Маделин периодично проверяваше онлайн присъствието на дъщеря си като всяка добра, отговорна съвременна майка. Но сега го правеше с настървение. Дебнеше собствената си дъщеря и отчаяно търсеше късчета информация за живота ѝ.

Абигейл бе сменила профилната си снимка — в цял ръст, с лице към обектива, в йогистка поза, със събрани за молитва ръце, единият кльощав крак подпрян на другото коляно, косата разпусната върху едното рамо. Изглеждаше красива. Щастлива. Сияйна дори.

Само завършена егоистка би изпитала ненавист към Бони за това, че е запознала дъщеря ѝ с нещо, което я правеше толкова очевидно щастлива.

Маделин явно бе завършена егоистка.

Може би трябваше да тръгне на йога, така че двете с Абигейл да имат някакъв общ интерес? Но всеки път, когато пробваше йога, неволно се хващаше, че повтаря наум своя собствена мантра: Скууукааа, скууукааа.

Тя плъзна надолу към коментарите на приятелите ѝ. Всички я подкрепяха, но после се появи един от приятелката ѝ Фрея, която Маделин никога не бе харесвала особено. Една от онези токсични приятелки. Фрея пишеше: Тази снимка ли ще използваш за „проекта“ си? Или не е достатъчно секси/мръснишка?

„Секси/мръснишка“? Ноздрите на Маделин потръпнаха. Какви ги дрънкаше малката вещица Фрея? Какъв бе този проект, за който Абигейл трябваше да изглежда секси/мръснишки? Звучеше като проект, който трябва да бъде прекратен.

Ето какво се случваше в мрачния свят на интернет. Плуваш си през мъгливото киберпространство, разглеждаш безгрижно това-онова и в следващия момент — хоп! — се натъкваш на нещо грозно и отвратително. Сети се как лицето на Саксън Банкс се появи за пръв път на екрана ѝ. Ето това се случва, когато човек шпионира.

Абигейл бе отговорила на Фрея: Шшшшт!!! Това е строго секретно!!!!

Отговорът бе изпратен преди пет минути. Маделин погледна часовника. Беше почти полунощ! Тя винаги настояваше дъщеря ѝ да си ляга рано преди урок по математика, защото сутрин едва я събуждаше и парите за урока щяха да бъдат прахосани на вятъра, ако Абигейл бе твърде уморена да се концентрира.

Изпрати ѝ лично съобщение: Хей! Защо си будна толкова късно? Утре имаш урок! Лягай си! Мама ххх.

Забеляза, че сърцето ѝ се разхлопа още щом го изпрати. Сякаш бе нарушила правило. Но тя беше майката на Абигейл! Тя все още имаше правото да я накара да си легне.

Абигейл отговори веднага: Татко прекрати уроците. Той ще ми преподава. Лягай си и ти! х

— Той какво? — каза Маделин на екрана. — Той… дявол да го вземе… какво?

Нейтън бе прекратил уроците по математика. Той бе взел еднолично решение относно обучението на Абигейл. Същият Нейтън, който пропусна училищните пиеси и родителските срещи, и спортните празници, и подготовката на разтреперено петгодишно момиченце за „посочи и назови“ всеки понеделник сутрин, и проектите на големи листове картон, и проектите, които трябваше за пръв път да бъдат предадени онлайн с неразбираеми инструкции за регистрация, и забравените до последния момент домашни, и подвързването на учебници със самозалепваща хартия, и тревогите преди изпит, и срещата с онази прекрасна учителка с шантави бижута, която бе казала преди толкова много години, че Абигейл вероятно винаги ще се мъчи с математиката, така че не я лишавайте от подкрепа.