![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
Джейн с изумление осъзна, че някои от най-щастливите моменти от живота ѝ се бяха случили през последните няколко месеца.
— Но на нас всъщност ни харесва да живеем там — каза тя. — Зиги обожава училището… е, в повечето случаи.
Спомни си за сълзите му тази вечер. Не можеше да го изпраща ден след ден в училище с деца, които му казваха, че им е забранено да си играят с него.
— Ако искаш да останеш, остани — каза баща ѝ. — Онази жена не може да те изнудва да напуснеш училището. Защо тя не напусне?
— Не мога да повярвам, че Зиги е способен да тормози дъщеря ѝ — каза майката на Джейн, без да откъсва очи от парченцата на пъзела, които плъзгаше напред-назад по масата.
— Работата е там, че тя вярва в това — каза Джейн и се опита да намести едно късче в долната дясна част на пъзела. — А сега и другите родители ѝ вярват. А и… не знам… не мога да кажа със сигурност, че е невинен.
— Това парче не влиза там — отбеляза майка ѝ. — Е, аз пък мога да кажа със сигурност, че е невинен. Той просто не е такъв. Джейн, това парче не влиза там. То е част от шапката на дамата. Та… какво казвах? О, да, Зиги… имам предвид, божичко, виж себе си, ти например беше най-срамежливото дребосъче в училище, една крива дума не казваше никому. А и да не забравяме, че Папи бе кротък като мушица…
— Мамо, Папи няма никаква връзка със случая! — Джейн се отказа да търси мястото на парченцето от пъзела и го захвърли на масата. Безсилието ѝ се прояви като внезапен изблик на гняв и раздразнение, насочени към горката ѝ беззащитна майка. — За бога, Зиги не е прероденият Папи! Папи дори не вярваше в прераждането! А истината е там, че ние не знаем какво точно е наследил Зиги от характера на баща си, защото бащата на Зиги беше… баща му беше…
Тя успя да прехапе езика си точно навреме. Идиотка.
Около масата настъпи внезапно затишие. Дейн вдигна поглед от мястото, на което тъкмо се канеше да намести парче от пъзела.
— Скъпа, какво се опитваш да кажеш? — Майката на Джейн изчисти с нокът една троха от ъгълчето на устата си. — Да не би да твърдиш… Да не би да те е наранил физически?
Джейн замълча. Дейн я погледна въпросително. Майка ѝ нервно забарабани с два пръста по горната си устна. Баща ѝ стисна челюст. В очите му се четеше нещо като смъртен ужас.
— Не, разбира се — отвърна тя. Когато бъдещето на обичан от теб човек зависи от лъжата ти, всичко е толкова лесно. — Съжалявам! Божичко, не! Нямах предвид това. Просто исках да кажа, че биологичният баща на Зиги на практика бе непознат, в общи линии. Е, изглеждаше много приятен и възпитан, но ние не знаем нищо за него. Наясно съм, че е възмутително…
— Вече всички сме превъзмогнали шока от възмутителното ти поведение, Джейн — многозначително отбеляза
Дейн. Личеше му, че не ѝ вярваше. Той нямаше толкова силна нужда да ѝ повярва, колкото родителите ѝ.
— Така е, разбира се — каза майка ѝ. — А мен изобщо не ме интересува какви особености на характера е имал биологичният баща на Зиги, аз познавам внука си: той не е и никога няма да бъде насилник.
— Категорично не — съгласи се бащата на Джейн. Той прегърби рамене, отпи от чая си и взе още едно парченце от пъзела.
— Ти може да не вярваш в прераждането, госпожице — посочи я с пръст майка ѝ, — но това не значи, че човек не се преражда!
Джонатан: Когато за пръв път видях детската площадка в училище „Пириуи“, реших, че е страхотна. С всички онези тайни местенца за криене. Но сега си давам сметка, че това има и лоша страна. Какви ли не неща са се случвали в това училище извън полезрението на всички, а учителите дори не са и подозирали.
48.
Маделин стоеше насред всекидневната и се чудеше какво да прави.
Ед и децата спяха, а благодарение на Селест цялото чистене след срещата на клуба отпадаше. Трябваше да си легне, но не се чувстваше достатъчно уморена. Утре бе петък, а петъчните сутрини бяха напрегнати, тъй като преди училище трябваше да заведе Абигейл при частния ѝ учител по математика, Фред ходеше в шах клуба, а Клоуи…
Тя се замисли.
Нямаше да води Абигейл при учителя по математика в седем и половина. Това вече не бе нейно задължение. Нейтън или Бони трябваше да я заведат. Тя непрекъснато забравяше, че от услугите ѝ като майка на Абигейл вече никой не се нуждаеше. На теория животът ѝ бе по-лесен с грижата само за две деца, които трябваше да извежда от къщата ежедневно, но всеки път, когато си припомнеше свързана с Абигейл задача, която вече не бе нейна, изпитваше болезнено усещане за загуба.