Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Но венецианците се целят по-далече. Те се опитват да убедят водачите на експедицията да се отбият в Константинопол, за да качат на императорския престол един млад княз, благосклонен към Запада. И макар крайната цел на венецианския дож да е очевидно на републиката да се даде пълна власт в Средиземно море, аргументите, с които си служи, са умели. Като използва недоверието на рицарите спрямо гръцките „разколници“ и ги примамва с приказки за баснословните богатства на Византия, обяснявайки на вождовете им, че ако контролират града на румите ще могат по-ефикасно да нападат мюсюлманите, той успява да ги убеди. През юни 1203 година венецианската флота пристига пред Константинопол:
Румският император избяга без бой, разказва Ибн ал-Атир, и франджите поставиха на престола своя млад претендент. Но той беше владетел само по име, защото всички решения взимаха франджите. Те наложиха на хората свръхтежки налози и когато те не можаха да платят, им взеха златото и скъпоценностите, дори онова, което бе по кръстовете и образите на Месията, мир Нему! Тогава румите се разбунтуваха, убиха младия монарх, изгониха франджите от града и залостиха портите. Тъй като не разполагаха с големи сили, проводиха пратеник при Сюлейман, син на Килидж Арслан, господар на Кония, да им се притече на помощ. Но той не можа.
Наистина румите не са в състояния да се отбраняват. Не само армията им се състои от множество франкски наемници, но и градът гъмжи от безброй венециански агенти. През април 1204 година, само след седмица съпротива, Константинопол е превзет и изоставен в продължение на три дни на грабежи и кланета. Икони, статуи, книги, безчет произведения на изкуството, свиделстващи за гръцката и византийска цивилизация, са откраднати или унищожени, хиляди жители са изклани:
Всички руми бяха убити или ограбени, разказва историкът от Мосул. Неколцина велможи опитаха да се скрият в голямата църква, наречена София, преследвани от франджите. Група свещеници и монаси излязоха тогава, носейки кръстове и евангелия, за да измолят от нападателите пощада за живота си, но франджите не обърнаха никакво внимание на молитвите им. Те избиха всички и разграбиха църквата.
Разказват също, че една лека жена, дошла с франкската експедиция, седнала на патриаршеския престол и запяла скверни песни. В същото време пияни войници насилвали гръцки монахини из близките манастири. Плячкосването на Константинопол, едно от най-позорните деяния в историята, е последвано, както отбелязва Ибн ал-Атир, от възкачването на престола на източнолатинския император Балдуин Фландърски, чиято власт румите не ще признаят никога. Оцелелите от императорския двор ще се установят в Никея, която ще стане временна столица на гръцката империя до възраждането на Византия, петдесет и седем години по-късно.
Налудничавият поход срещу Константинопол не само не укрепва франкските колонии в Сирия, но и им нанася сериозен удар. За търсещите богатство на Изток рицари гръцката земя предлага отсега нататък по-добри възможности. Чакат ги владения и трупане на богатства, докато тясната крайбрежна ивица около Акра, Триполи или Антиохия с нищо не привлича авантюристите. На първо време отклоняването на експедицията лишава франджите в Сирия от подкрепленията, които биха им позволили да подновят бойните действия срещу Ерусалим, и през 1204 година ги принуждава да поискат от султана подновяване на примирието. Ал-Адел приема за още шест години. Въпреки че е на върха на могъществото си, братът на Саладин няма никакво намерение да се хвърля в борба за освобождение на териториите. Присъствието на франджите по крайбрежието никак не го притеснява.
В мнозинството си франджите в Сирия искат мирът да продължи, но отвъд морето, по-точно в Рим, мислят единствено как да започнат нова война. През 1210 година по силата на сключен брак кралството в Акра се пада на Жан дьо Бриен, шестдесетгодишен рицар наскоро пристигнал от Запад. Примирил се с мисълта, че през юли 1212 година примирието трябва да бъде продължено за нови пет години, той непрекъснато изпраща пратеници при папата, за да го накара да ускори подготвяната могъща експедиция, така че през лятото на 1217 година да започне офанзива. В действителност първите кораби с въоръжени поклонници пристигат в Акра с известно закъснение през септември. Скоро са последвани от стотици други. През април 1218 година започва ново франкско нашествие. Неговата цел е Египет.