Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Джеймс приглади косата й назад над челото. Леко плъзна пръсти по гърдите й. Кожата й беше копринено мека. Той погледна надолу, към стройното й тяло, талията й, плоския й корем, дългите й бели крака, тези прелестни червени къдрици между бедрата й. Само за миг се сети за старата Джеси и се усмихна на себе си. После обви ръце около гърлото й и леко я стисна:
— Ти си една отвратителна тормозителка, Джеси Уиндам. Истината е, че аз действително те накарах да пищиш, да блъскаш с крака и да ми правиш разни хубави неща с ръце и уста, но това не е достатъчно. Ти все още си новачка. Ти си просто само една новачка в тая работа. Но се учиш. Божичко, дали наистина се учиш? Слушай, знам, че ти се иска сега да е нощ, защото си направо изцедена. Да, но е време да си изкараш прехраната. Хайде да отиваме в конюшните. Там винаги има предостатъчно работа за вършене.
Докато галеше своя черен жребец Хесиан, той вече беше измислил как ще накара сладкодумната си съпруга да си плати за своите хитрости.
— Още сол, ако обичате, госпожо Катсдор. Да, така е по-добре. Така ще й хареса повече. — Джеймс остави лъжицата на масата. Супата от свински бут вече беше идеално подправена.
— Но, господарю Джеймс, аз…
— Просто искам лично да обслужа съпругата си, госпожо Катсдор. Вие с Харлоу вече можете да вечеряте.
На път към трапезарията Джеймс добави дори още сол към супата.
— А, ето те и теб, Джеси. Приеми ме за твой слуга тази вечер. Супа, скъпа? Госпожа Катсдор я прави много вкусна. Ето една хубава голяма купа за теб. И чаша от най-хубавия ми портвайн. Силен е, знам, но върви идеално със супата от свински бут. Рецептата е на Баджър.
Той я наблюдаваше как сръбна една лъжица супа.
— Доста е солена — леко се намръщи тя, взе чашата и си пийна от силния портвайн. — Баджър също ли слага толкова много сол в нея?
— Разбира се. Той казва, че така бутът почти подскача из устата с целия си аромат. Още вино, Джеси?
Петнадесет минути по-късно тя вече беше забравила, че той не бе опитал дори и една лъжица от тази вкусна супа, защото, както й беше казал: „Свинският бут не ми понася. После ме боли коремът.“ Затова пък за Джеси това беше най-вкусната супа от свински бут, която някога беше опитвала.
Джеймс си седеше облегнат на стола, с ръце, скръстени на корема, и я наблюдаваше как ту си хапва супа, ту отпива от това опасно червено вино. Той пък си сръбваше само водица и бавно унищожаваше едно дебело парче топъл хляб.
— Казвал ли съм ти как веднъж си откраднах целувка от Маргарет Титълмор? В обора на баща й, точно когато едно теле мушеше глава в крака ми.
— Маргарет Титълмор? Джеймс, та тя сега е омъжена и има четири деца! Откраднал си си целувка?
— Ние и двамата бяхме на четиринадесет, а трябва да ти кажа, Джеси, че тя имаше най-сладката устица — една такава розова и вечно намусена. Както и да е, след като си откраднах целувката, тя ми зашлеви шамар — не много силен, защото и на нея й беше вкусна тази целувка, — но аз не го очаквах, така че това ми беше достатъчно, за да загубя равновесие. Паднах върху телето, което измуча толкова силно, че докара майка й. Тя така добре ме цапардоса, че ме прати право в купата сено зад мен. За нещастие някой от помощниците в обора беше забравил да махне греблото и аз се приземих право върху зъбците му. После цели два месеца си носих четири прекрасни дупки на задника.
Тя се разсмя и остави Джеймс да й налее допълнително във вече празната й чаша, след което го пресуши за миг.
— А какво правеше Маргарет, докато се случваше всичко това?
— Ами просто си стоеше там, държеше се за бузите и си умираше от смях. Аз доста харесвам Маргарет. Родила е хубави деца.
Джеси не спираше да се кикоти. Пийна още малко вино. Той я наблюдаваше със задоволство и броеше чашите й, които тя пресушаваше. Не му се искаше обаче на другия ден да повръща. Той мина покрай масата, измъкна стола й и сложи ръце на всяка от дръжките. Приведе се и допря устни до нейните:
— Как се чувстваш, Джеси?
— Великолепно. О, Джеймс, езикът ти погъделичка долната ми устна. Направи го пак. — Тя се изкиска и той усети как топлият й дъх премина през него като мощна вълна. Тя въздъхна тежко, когато пак я целуна, но този път езикът му се плъзна между устните й.
Когато я понесе нагоре по широкото стълбище, Джеймс беше убеден, че госпожа Катсдор ги наблюдава. Наведе глава и целуна жена си по ухото.
— Как се чувстваш, Джеси?
— Искам да те целуна! — Тя се повдигна към него и така го сграбчи за раменете, че насмалко не го събори по стълбите.
— Само след миг ще можеш да правиш с мен каквото си поискаш — отвърна той и се затича. Хитростта му започваше да се обръща срещу него самия.