Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Когато я съблече гола и я сложи да легне по гръб върху широкото легло, той смъкна също дрехите си и застана над нея, потръпвайки от нейната мекота и топлина, от допира на ръцете й, които нежно пълзяха нагоре-надолу по гърба му.
— Джеймс — прошепна тя и се изви нагоре. Той я целуна и заедно с това се триеше в тялото й, притискаше се към корема й.
— Не бързай толкова — отвърна той и я облиза по устната, след което захапа възглавничката на ухото й.
Хареса й, когато започна я да целува и да масажира гърдите й, да трие брадичка в меката й плът. Тя вдигна глава и го захапа за врата.
Той й се ухили, бутна главата й обратно с брадичка и започна да я облизва и хапе по шията. Тя се смееше, гърчеше и подръпваше ухото му.
— Искам да виждаш светлини. Искам да крещиш, че си жена, че си щастлива, че си видяла небесата…
— Всичко това?
— О, Джеси, направи го!
Тя го гледаше немигащо, после започна да го целува с отворена уста, намери езика му със своя и му прошепна в устата:
— Знам, че може би не трябва да ти казвам колко си прекрасен, но то е вярно. Ти си невероятен, Джеймс, просто невероятен. Боли ме, някъде дълбоко в корема, боли ме, но не искам тази болка да минава. Накарай я да продължи, Джеймс. Направи същото като преди. Това бялата светлина ли е, което виждам?
— Викай, Джеси!
Когато пръстите му заопипваха, за да я намерят, тя наистина изкрещя така, че щеше да му пръсне тъпанчетата. Задъхваше се от страст, подскачаше и се извиваше към него. Той знаеше, че трябва да се сдържи. Тя ту го сграбчваше така, че и двамата не можеха да си поемат въздух, ту започваше да го удря по хълбоците, като се смееше и целуваше раменете и гърдите му.
Портвайнът беше чудна отвара. Но беше станал излишен. Сега в главата му нямаше вече никакви хитрини, беше останало само желанието да дава, да взима и с цялата си душа да се наслаждава на това удоволствие.
Джеймс вече едва успяваше да се сдържи. Но нямаше да влезе в нея, докато не й достави удоволствие. Целуваше я по устните, по гърдите и през цялото време ги гладеше, милваше, натискаше. Когато тя, вече почти в несвяст, се вкопчи в косата му, цялата извита нагоре, той знаеше, че трябва да бъде най-щастливият мъж на земята. Тя беше подивяла от удоволствие, усукваше крака около неговите, тласкаше се нагоре и го притискаше към себе си така, сякаш без него не можеше да съществува. Той все повече натискаше, даваше й всичко, което може, и когато накрая проникна в нея, тя изстена леко и прошепна:
— Ти си направен за мен, Джеймс. Точно за мен.
Той беше съгласен. Но не му остана много време да помисли над думите й. Само след секунди вихърът на страстта го погълна с цялата си мощ — той се тласкаше дълбоко в нея и над нея, стенеше като убит и се потеше като звяр. Когато най-накрая свърши, просто се свлече върху нея.
— Джеймс?
Беше почти като мъртъв. Не искаше да говори. Не искаше да мисли. Искаше да изкара жив поне още няколко минути. Беше се любил като бесен и на нея това й хареса. И ето, сега гласът й беше толкова нежен, че го накара да потръпне отново, точно както тя потреперваше под неговите тласъци и издаваше онези кратки, задъхани възклицания някъде дълбоко в гърлото си. Джеси не преставаше да целува раменете му и да притиска силно хълбоците му с ръце, за да го вкара още по-навътре в себе си, от което той просто обезумяваше. Всъщност и двамата бяха като обезумели. Беше по-силно от виното, по-силно дори от най-смелите му мечти.
Това, което Джеси изпита, надминаваше всичките му досегашни преживявания. Той й беше доставил огромно удоволствие. Беше я накарал съвсем да загуби връзка с действителността. Беше просто един щастлив мъж.
— Джеймс?
Как изобщо тя беше в състояние да говори? Как изобщо намираше сили да произнесе дори една единствена дума? Той почти беше загубил разума си, а ето че тя изричаше името му така, сякаш това беше най-лесното нещо на света. Помисли си, че все пак е длъжен да й отговори по някакъв начин. Успя обаче само да изсумти.
Тя се изсмя.
— Аз се чувствам прекрасно. Но на теб какво ти става? Дадох ти прекалено много удоволствие, така ли? Кажи ми, Джеймс, ти видя ли белите светлини? Чувстваш ли се удовлетворен като мъж? Ще ме почиташ ли, докато си жив?
Той простена и се опита да се вдигне на ръце, за да я освободи от тежестта си, но пак се свлече върху нея.
— Мисля нещо. Остави ме само за малко.
Тя обви ръце около него и му призна:
— Чувствам се малко пийнала. Е, не чак толкова, колкото в сватбения ни ден, но достатъчно, за да разбера, че когато жребците покриват кобилите, те със сигурност не могат да изпитат такова удоволствие, каквото изживявам аз. Докато си вътре в тялото ми, х-м-м, е, да, всъщност ако бях пийнала още една чаша вино… или може би две… щях да мога да се изразя малко по-прилично.