Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Какво правиш?
— Слагам отрова във виното ти! — обясни Хоиза. — Искаш да се отървеш от мен, нали? Също като някоя мърша искаш да ме хвърлиш на бунището? Лорд Уилям ми каза, че ще ме даде на някой, който да ме отведе оттук. Но аз съм отрасла тук, корените ми са тук. Не искам да оставя всичко, което ми е близко и познато. Където и да отида, ще трябва да започна от дъното, тъй като ще бъда един външен човек.
Обезпокоена от истеричните нотки, които се долавяха в гласа й, Сора побърза да я успокои:
— Сигурна съм, че лорд Уилям ще направи всичко, което зависи от него, за да си добре.
— Той не се интересува от мен. Той се интересува единствено от теб. Ако не беше дошла в замъка, сега нямаше да се налага да заминавам. Все още щях да съм на върха и всички щяха да ми се подмазват и да ми дават да опитвам от храната в кухнята. Щях да имам достъп и до бирата. За всичко си виновна ти.
Хоиза повиши глас и Сора потрепера.
— Ти нямаш право да правиш това.
— Аз съм го заслужила — извика жената. — Преди да дойдеш и да смениш ключалките, аз имах ключ от избата, където се пази виното, защото съм го заслужила. Готвачът ми предлагаше храна, защото съм го спечелила.
— Спечелила си го? Как? — попита с насмешка Сора.
— По гръб, точно като някоя важна дама, която печели прехраната си от своя съпруг, като ляга по гръб. Знаеш ли какво казват всички? Разправят как Уилям те следва, сякаш е уловил миризмата на някоя разгонена кучка. Говорят, че сигурно си много добра в леглото, щом той се ожени за такава безполезна, сляпа…
Тежката оловна кана се удари в стената зад Хоиза и водата се разля по пода. Хоиза отскочи встрани. Виковете й замряха в гърлото от уплаха. Трепереща, внезапно разбрала голямото си прегрешение, тя прошепна:
— Как можа да направиш това? Как можа да разбереш къде да я хвърлиш?
Сора отметна завивките. Косата й се беше завила като ореол около главата, устните й се бяха опънали, голото й тяло беше прекрасно.
— Аз не съм сляпа, само се преструвам на такава. Виждах всяка мръсотия, която вършеше. Знаех, че мъкнеше любовниците си в това легло. Знаех подигравателните ти погледи, отправени към мен и Уилям. Ще те държа затворена тук и никога няма да можеш да излезеш. Ще искаш…
Вратата се отвори с трясък и Мод се втурна в стаята.
— Миледи, какво… — тя остана с отворена уста, като видя сцената пред себе си.
Лейди Джейн я последва в стаята.
— Чухме викове — каза тя, но гласът и заглъхна.
Хоиза отстъпи към тях, повтаряйки монотонно:
— Тя е вещица, тя може да вижда, тя е луда. Страх ме е от нея.
Сора протегна ръцете си, сякаш искаше да я сграбчи и издере с нокти, и изръмжа насреща й. Хоиза се обърна и хукна да бяга, крещейки с цяло гърло.
— Тя е магьосница, тя може да вижда, тя е магьосница!
— Какво е направила с коприната ти? — попита Джейн и Сора скочи от леглото.
— Къде е? — каза яростно тя. — Какво е направила? Ще я убия! Ще убия тази проклетница!
— Извадила е топа с коприната от сандъка, миледи, и с ножа е…
— Ще я убия!
Лейди Джейн блъсна вратата и каза:
— Чакай! Всички ще те видят!
Сора мина с вдигната глава през стаята, а Джейн я хвана за лакътя.
— Успокой се. Мод ще провери какво е сторила, а после ти сама ще се увериш.
Коприната шумолеше между пръстите на Мод. Като прегледа плата, тя ги успокои.
— Клъцнала е само единия край и е изтеглила няколко нишки от бордюра. По-голямата част е останала незасегната. Няма нищо, с малко усилие може да се зашие, миледи.
— Нека да проверя — пристъпи рязко напред Сора.
Мод подаде коприната и Сора усети гладката повърхност приятно да докосва кожата на ръцете й.
— Тази вълчица — изсъска тя. — Благодаря на Дева Мария, че ме доведе тук да си почина, Джейн, иначе кой знае какво щеше да направи тази малоумница.
Любопитна и удивена, Джейн попита:
— Какво ти каза?
В яда си Сора успя да си спомни само едно нещо:
— Каза, че единствената причина, поради която Уилям се оженил за мен, била, че съм добра в леглото.
— О! — в гласа на Джейн личеше хумор. — Де да можеше някой да обиди и мен по този начин.
Сора избухна в смях:
— Изгубила съм чувството си за мярка — оплака се тя и се разсмя отново. — Крещя като някоя продавачка на риба, когато трябваше да наредя да я бичуват, за това че е съсипала чужда собственост — разтри челото си тя. — Не мога да спя сега. Облечи ме, Мод. Искам да се приготвя за клетвата.
Един по един хората на Уилям коленичеха пред него, поставяха ръце в неговите и даваха своята клетва за вярност. Бяха го правили и преди. Просто това беше едно трогателно повторение на тяхната лоялност към Уилям. Сълзи се стичаха по набръчканите бузи на сър Миравил, докато казваше клетвата си, сър Роло се усмихваше през цялото време, сър Иджит и сър Дилън говореха пламенно, но всички изказаха своята вярност с гордост и достойнство, така че думите им бяха чути във всеки ъгъл на огромната зала.