За честта на брата

И той отново вдигна пистолета.

— Не! — извика Абигейл.

Оръжието в ръката й подскочи от изстрела. Лодката се залюля, когато Доминик тупна в нея и тя се плъзна в потока. Ръката му я дръпна надолу под неспиращия порой от изстрели, които последваха нейния. Свита на мокрото дъно, Абигейл се вкопчи в ръката на Доминик. Потърси пулса му и започна да брои ударите, които й показваха, че той е още жив.

Лодката се удари в един камък и спря.

— Не! — извика тя и посегна към едното гребло.

— Нека ви помогна, госпожице.

Като чу ясния френски акцент, Абигейл вдигна очи и видя един рус мъж. Водачът на крадците!

— Ожие? Ожие Брулие? — прошепна тя.

Той кимна и се наведе да провери раните на капитана си. Доминик й се усмихна, давайки знак на първия си помощник да отстъпи настрана.

— Жив съм и искам жив да си остана. Да се махаме оттук. „Песента“ ни чака.

Думите му предизвикаха приветствените викове на мъжете, които наизскочиха иззад дърветата. Всички бързо се качиха в лодката.

— Къде е Ивън? — запита Доминик.

— Ивън? — ахна Абигейл. — Ивън Съмърсет ли?

— Ето го! — И Ожие посочи към един мъж, който тичаше сред дърветата и дърпаше една жена, която подтичваше след него колкото й стигаха силите.

— Теси! — извика Абигейл. Обърна се към Ивън, който вече помагаше на Теси да се качи в лодката. — Благодаря ти, Доминик.

— Да не си смятала, че ще забравя твоята и моя приятелка? — пошегува се той с целия си чар, с който беше спечелил сърцето й. — Идваш ли с нас, Ивън?

Ивън поклати отрицателно глава.

— Това си е твоят живот, приятелю. Моят живот е в Лондон, в оня малък „Салон Льоклер“, с жената, която ме обича толкова, колкото госпожица Фицджералд обича тебе. Макар че не мога да разбера защо някоя жена, очевидно толкова интелигентна като госпожица Фицджералд, ще даде сърцето си на такъв морски вълк като тебе.

— Странно — съгласи се Доминик със смях и протегна ръка на Ивън. — И аз се питах същото за сестра си. Трябва да я осветля възможно най-скоро.

— Да. — И лицето на Ивън отново стана сериозно. — Ела да се видиш с Бриен веднага щом можеш безопасно да се добереш до Лондон, Доминик. Тя много иска да се срещне с тебе.

— Даже щом съм те оставил с дупка в крака след бягството ни от затвора на сър Харлан Морис?

Едва сега Абигейл забеляза превръзката на крака на Ивън.

— Ще можете ли да се върнете в Лондон?

— Имам си някои номера за тази цел. — Той се засмя и се наведе да я целуне по бузата. — Бриен се надява скоро да ни посетите отново, госпожице Фицджералд.

— Абигейл.

— Абигейл — повтори Ивън и отстъпи назад, докато мъжете изтикваха лодката от камъните, за да я бутнат в по-дълбоките води на потока. — Доскоро! — извика отново и изчезна сред дърветата.

— Мисля, че имаш доста да ми разказваш — подхвърли Абигейл, когато мъжете загребаха бързо към морето. Придърпа полата си и откъсна парче от фустата. Превърза раненото рамо на Доминик и се усмихна. — Този път съм по-добре подготвена.