За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Абигейл се дръпна от него.
— Къде искате да застане? — запита капитан Фицджералд.
— При розите. Церемонията ще се състои тук. — Сър Харлан погледна към къщата. — Къде са Фулър и Грийн? Трябваше вече да са дошли.
— Може да е за добро. Ако я види прекалено рано, може да не иска да чака до края на церемонията.
— Наредих на свещеника да кара възможно най-бързо.
Капитан Фицджералд изхълца пиянски.
— Винаги е добре да държиш човека в джоба си.
— Да, така е. — Сър Харлан огледа градината. — Всичко трябва да приключи бързо. Искам да е свършило още преди някой да е разбрал, че започва.
— Иди да видиш защо се бавят.
Сър Харлан направи една стъпка към терасата, но сви рамене с отвращение и повика един лакей.
Абигейл обгърна раменете си с ръце. От колебанието на сър Харлан и от думите му личеше, че Клайв сигурно е в отвратително настроение. Беше направено нарочно, за да не му дадат възможност да чуе каквато и да било дума от нея.
Заслуша как сър Харлан и капитан Фицджералд обсъждат разни подробности така, сякаш и тя няма повече разум от Клайв. Реши да не ги прекъсва. Всяка минута от техния спор беше минута на надежда за нея — надежда, че нещо може да осуети тази сватба.
— О, не! — прошепна Абигейл, когато разпозна без грешка ръмженето на гръмотевиците в далечината.
Изтръгна ръката си от тази на капитан Фицджералд и понечи да хукне към къщата. Трябваше да влезе вътре, да се укрие от яростта на гръмовете и светкавиците.
— Къде си мислиш, че отиваш? — запита сър Харлан, като я сграбчи за ръката.
— Бурята… не мога да остана.
Капитан Фицджералд се изсмя:
— Точно като майка си. Страх я е от гръмотевици. — И я прониза с леден поглед. — Тя можеше и да не се пребие, ако не се беше изплашила толкова от бурята онази нощ.
— Онази нощ — прошепна Абигейл.
Паметта й се отвори като книга, разкривайки истината, която тя се бе опитвала да прикрива през целия си живот. Тогава беше бебе, но помнеше сърцераздирателните писъци на леля Уилма, когато гръмотевиците боботеха над главите им.
Тя изпищяваше почти истерично всеки път, щом светкавица прорежеше мрака.
Странно спокойствие се разля из нея, когато срещна погледа на капитан Фицджералд. Не беше глупачка, която се страхува от бурите. Имаше причина да се плаши, защото бе загубила обичната си майка именно в разгара на една буря.
— Трябва да се научите да се плашите от светкавиците, капитан Фицджералд. На „Песента на морето“ много ще им хареса да ви гледат как потъвате, улучени от светкавица.
Той изруга гневно, но не каза нищо повече, защото няколко души, сред които и един свещеник, влязоха в градината.
Сър Харлан я дръпна за ръката. Абигейл се дръпна рязко. Той я хвана за рамото и пръстите му се забиха в кожата й. Тя изстена, но той вече премяташе воала пред лицето й. Да не би да беше много загрижен да спази външните ритуали на традицията, или пък се страхуваше, че някой ще прочете отчаянието по лицето й и ще й се притече на помощ?
Тя тръгна редом с него, но не позволи да я докосне. Изгледа четиримата гости, само мъже, и предположи, че са делови познати на сър Харлан. Беше сигурна, че не са искали да доведат съпругите си тук заради Клайв Морис, освободен от затворничеството си.
Абигейл замръзна, дочувайки как гостите се обзалагат. Дали ще преживее церемонията? Залагаха със сигурност на това, но не и че ще преживее нощта.
Сър Харлан изръмжа нещо към мъжете, но те само се изсмяха. Никой не спомена нито дума колко странна е тази церемония — булката чака пред олтара да доведат младоженеца.
Когато я изправиха пред свещеника, който не посмя да я погледне в очите, сър Харлан даде знак да доведат младоженеца. Тя огледа градината от мястото си до арката с рози, където беше застанала. Арката стоеше по-встрани в градината, но твърде далече от стената. Тя нямаше как да избяга, веднага щяха да я хванат и да я върнат.
Абигейл забеляза странния блясък в очите на Клайв, когато го изведоха от една друга врата. Фулър не беше забравил обещанието си да подготви младоженеца за това, което щеше да дойде след обетите, които той нямаше да разбере. Потисна желанието си да се свие, когато Клайв се изправи до нея. Някой вдигна ръката й и я сложи в неговата.
— Хубаво Абиг? — прошепна той.
Тя го погледна. Помнеше я. Кой му беше казал да стои тихо? Или наистина разбираше колко е важна тази церемония? Тя не беше сигурна какво разбира той и какво не.
Когато го погледна през гъстия воал, той й се усмихна с кривата си усмивка. Някой беше сресал косата му и беше подкастрил дългата му брада. За миг в нея се промъкна надежда. Но после осъзна, че няма никаква полза, Фулър щеше да убеди Клайв да я изнасили.