За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Ожие? Ожие Брулие? Ивън е успял да му прати известие?
— Това, скъпа, е още една история, която нямам търпение да ти разкажа.
Тя отметна дългия си воал, тичайки до него по пътеката към Мористаун.
— Къде е „Песента“?
— Наблизо. Оттатък селото има река, която води до морето. Една хубава лодчица ни чака да ни откара до кораба.
— Ти си непоправим пират!
— Да не си очаквала друго? — Той я привлече в обятията си. — Откраднаха кораба на врага си и твоето сърце. Надвих и Англия, отнех й една плячка от бесилката. — Очите му я поглъщаха с неутолимо желание. — По дяволите, любов моя, ти си най-красивата булка, която някога съм виждал!
Той я зацелува, а ръцете й се вдигнаха и се обвиха около врата му. Отново я връхлетя копнежът, който никога нямаше да бъде заситен докрай.
— Ела — каза той меко. Черните му очи блестяха като антрацит. — Да се връщаме на „Песента“. Искам да консумираме нашата сватба.
— Но ние не сме женени.
— Остани с тази рокля, скъпа. Искам да те видя в нея, когато застанем пред свещеника в Кале. — Усмихна се и я поведе по изровената пътека. — Но сега най-много искам да те видя далеч от всичко това.
— Непоправим си!
— И това ти харесва!
Тя обви ръка около кръста му и двамата забързаха по пътеката.
— И аз те обичам, скъпи!
Доминик се засмя на пресиления й френски акцент и ускори ход. Тя се помъчи да не изостава, защото някой скоро щеше да забележи, че булката я няма.
Обувките на Абигейл се хлъзгаха по камъните. С накъсано дишане, което отекваше ясно в ушите й, тя се надяваше, че вече наближават селото. Винаги бе отивала до Мористаун с карета, затова не можеше да прецени колко далече са от имението.
— Стой!
Абигейл извика:
— Това е капитан Фицджералд.
Погледна назад и се блъсна в Доминик.
Той я сграбчи и я избута зад себе си. Абигейл разбра, че капитан Фицджералд е успял някак да ги изпревари. Сигурно ги беше забелязал да бягат и беше тръгнал по някой пряк път.
Доминик вдигна пистолета.
— Не искам да те убивам пред нея, Фицджералд — изрече той тихо, — но ще го направя, ако не се махнеш от пътя ни.
Американският капитан насочи своя пистолет към тях.
— Пусни я, иначе ще пусна един куршум в тебе.
— И ще рискуваш да изгубиш петте хиляди лири?
— Ако не мога да си получа парите, нямам никаква полза от нея. — Той махна с оръжието. — Пусни я или ще ти пусна един куршум. А после и в нея.
— Не! — изкрещя Абигейл, когато Доминик помръдна. — Не го слушай! Не ме пращай пак при… — Думите й замряха, когато видя една сянка да се приближава към тях. И прошепна едва чуто: — Клайв.
Той сигурно ги беше последвал заради „хубавите“, които му беше обещала.
Когато чу капитан Фицджералд да повтаря заканата си, Абигейл осъзна, че двамата с Доминик толкова са били погълнати един от друг, че не са забелязали Клайв да се приближава към тях като някакво огромно кутре.
Капитан Фицджералд насочи пистолета си към Доминик. Абигейл изпищя, но звукът бе погълнат от внезапното изтрещяване на гръмотевица и рева на Клайв. Той тръгна право към капитана.
— Не, Клайв! — извика тя, но беше твърде късно. Капитан Фицджералд се обърна и вдигна пистолета си. Изстрелът заглуши гръмотевицата.
Викът й се сниши в отчаян стон, когато изтича към падналия на земята Клайв. Той изскимтя, не тя не разбра дали изрича името й или просто „хубави“.
Доминик я дръпна за ръката.
— Хайде, преди Фицджералд да е заредил пак.
— Но Клайв…
— Той е мъртъв, скъпа.
Тя разбра, че е прав, но сълзи замъглиха очите й. Тръгна с него по пътеката. Едва бяха минали няколко крачки, когато чу сър Харлан да изкрещява някаква безсловесна заплаха. Чу и още един изстрел.
— По дяволите! Всички са полудели! — изръмжа Доминик през зъби. Една светкавица озари далечния край на селото. — Да вървим. Ако сър Харлан е улучил Фицджералд с този куршум, следващият ще е за тебе.
Изстрел профуча покрай ухото на Абигейл. Тя подбра полите си и хукна напред. Само сър Харлан ли ги преследваше или и останалите гости?
Чак когато дребните камъчета под краката й едва не я препънаха, тя разбра, че са стигнали до потока. Ахна, когато Доминик я вдигна и я настани в чакащата лодка, скрита под сянката на дърветата. Той избута лодката във водата. Но точно тогава проехтя неочакван изстрел.
Доминик падна на едно коляно. Абигейл изпищя, когато видя кръвта да бликва от рамото му. Той затисна раната и погледна към мъжа, който приближаваше към тях. Сър Харлан се ухили победоносно, докато насочваше втория си пистолет към Доминик.