![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Майка му Уанда Фриц дойде в „Конър“ скоро след като Денис пристигна там. Свижданията бяха в неделя, от 10 сутринта до 4 ч. следобед, в зала с редици сгъваеми маси и столове. Беше като в зоопарка. Пускаха едновременно по двайсетина затворници, а семействата им ги чакаха в залата — съпруги, деца, майки и бащи. Имаше силни емоции. Децата често бяха шумни и невъзпитани. Затворниците не бяха с белезници и се разрешаваше физически контакт с близките им.
А престъпниците искаха точно това, въпреки че беше забранено да се целуват и опипват пред останалите. Номерът беше да накараш някой приятел да „заглавика“ най-близкия надзирател, за да осъществиш трескав сексуален контакт зад гърба му. Не беше необичайно да се видят двойки, които се шмугваха между два автомата за безалкохолни напитки и някак си успяваха да извършат полов акт. Съпруги, които до един момент кротко стояха на масите за свиждания, изведнъж изчезваха под тях — за един бърз минет.
За щастие, Денис успя да задържи вниманието на майка си по средата на този хаос. И все пак свиждането беше най-стресиращият момент от седмицата. Той я помоли настоятелно да не идва.
Скоро Рон се върна към старите си навици да обикаля килията и да крещи. Ако човек вече не беше луд, в Крилото със сигурност щеше да полудее съвсем скоро. Рон заставаше на вратата и с часове крещеше: „Невинен съм! Невинен съм!“ Накрая прегракваше. Гласът му обаче постепенно укрепна от всекидневното упражнение и той успяваше да крещи все по-дълго: „Не съм убил Деби Картьр! Не съм убил Деби Картър!“
Беше запомнил целия запис от самопризнанието на Рики Джо Симънс, дума по дума, и го рецитираше с пълно гърло на надзирателите и останалите затворници. Можеше с часове да цитира протоколите от собствения си процес — цели страници от показанията, които го бяха осъдили на смърт. Останалите затворници искаха да го удушат, но същевременно се удивляваха на силната му памет.
Не и в два сутринта, разбира се.
Веднъж сестра му Рене получи странно писмо от друг затворник. Част от него гласеше:
Скъпа Рене,
Слава на Господа! Пише ти Джей Нийл, номер 141128. Пиша това писмо по молба и от името на брат ти Рон. Рон живее по диагонал срещу моята килия. Понякога преминава през много трудни моменти — всъщност почти всеки ден. Останах с впечатлението, че трябва да взема някакви лекарства, за да може поведението му да се стабилизира и да се промени. За нещастие обаче лекарствата тук са ограничени и не му действат в оптимална степен. Най-големият проблем на Рон е ниското му самочувствие. Според мен хората тук го смятат за слабо интелигентен. Най-тежките моменти са между 12 през нощта и 4 ч. сутринта.
На равни интервали от време крещи различни неща с всичка сила. Това тревожи повечето затворници, които са му съседи. Отначало се опитаха да го вразумят, а после просто да го търпят. Но дори това вече е почти невъзможно за мнозина. (Най-вероятно защото заради него не могат да спят нощем.)
Аз съм християнин и всеки ден се моля за Рон. Говоря с него и го изслушвам. Той много обича и двете ви с Анет. Аз съм му другар. Случвало се е да заставам като буфер между Рон и хората, изнервени от крясъците му, за да му говоря, докато се успокои.
Господ да благослови теб и семейството ти.