![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Докато живееше в Крилото, Нийл имаше навика да цитира Светото писание и да изнася кратки проповеди, но почти никой не го слушаше.
Медицинските грижи не бяха на високо равнище в Крилото. Всички затворници казваха, че първо губиш здравето си, после и разума си. Рон беше прегледан от лекаря на затвора, който поне можеше да се възползва от старите му медицински картони, в които беше документирана историята на психическото му заболяване, както и продължителната му злоупотреба с наркотици и алкохол, което не беше особено изненадващо в крило „Ф“. Рон страдаше от маниакална депресия поне от десет години. Имаше признаци на шизофрения и разстройство на личността.
Отново му предписаха меларил, който малко го успокои.
Повечето от останалите затворници бяха убедени, че Рон просто се преструва на луд, като се надява по този начин някак си да се измъкне от отделението на смъртниците.
През две килии от Грег Уилхойт живееше затворник на име Сони Хейс. Никой не знаеше откога точно чака Сони, но със сигурност беше пристигнал в крилото на осъдените на смърт преди всички останали. Наближаваше седемдесет, беше в ужасно здравословно състояние и отказваше да се вижда и да говори с когото и да било. Покриваше вратата на килията си с вестници и одеяла, не палеше лампите, ядеше колкото да не умре от глад, никога не се къпеше, не се бръснеше и не се подстригваше, никой не му идваше на свиждане, а той отказваше да се среща с адвокатите си. Не изпращаше и не получаваше писма, не се обаждаше по телефона, не си купуваше нищо от будката, не даваше дрехите си за пране и нямаше нито телевизор, нито радио. Никога не излизаше от собствената си малка тъмница и минаваха цели дни, без отвътре да се чуе и звук.
Сони беше напълно невменяем и тъй като е забранено да се екзекутират хора в такова състояние, просто го бяха оставили да изгние както иска. Сега в Крилото имаше и още един луд, макар че Рон не изглеждаше толкова убедителен. Според останалите той само се преструваше.
Един път обаче Рон успя да привлече вниманието на всички. Някак си беше успял да запуши тоалетната си и килията му се наводни с пет сантиметра. Той се съблече чисто гол и започна да скача в импровизирания басейн от горното легло в килията си, като крещеше несвързано. Надзирателите едва успяха да го хванат и да го упоят.
Въпреки че в Крилото нямаше климатична инсталация, имаше отопление и с настъпването на зимата затворниците зачакаха по древните тръби на парното да потекат потоци от топъл въздух. Но нищо подобно не се случи. В килиите настъпи студ. От вътрешната страна на прозорците нощем често се образуваше ледена коричка, а обитателите се обличаха с всичките си дрехи и стояха завити колкото се може по-дълго.
Единственият начин да успеят да заспят беше да облекат всичко — и двата чифта чорапи, боксерки, тениски, панталони, ризи и всичко останало, което можеше да се купи от будката. Допълнителните одеяла бяха лукс, който не се предлагаше от държавата. Храната, която пристигаше студена дори през лятото, през зимата почти не можеше да се дъвче.
Присъдите срещу Томи Уорд и Карл Фонтънот бяха отменени от по-висша инстанция, защото самопризнанията на всеки от тях бяха използвани срещу другия в съда, а гьй като и двамата не бяха свидетелствали на процесите си, бяха лишени от правото да се изправят лично срещу обвинителя си.
Ако ги бяха осъдили в отделни процеси, щяха да избягнат този конституционен проблем.
Разбира се, ако не бяха взели предвид самопризнанията им, изобщо нямаше да има присъди.
Така че ги изведоха от Крилото и ги върнаха обратно в Ейда. Томи беше съден повторно в град Шоуни, окръг Потауатоми. Бил Питьрсън и Крис Рос отново бяха прокурори, съдията разреши на съдебните заседатели да се пусне записът от самопризнанието, те отново гласуваха, че Томи е виновен, и му дадоха нова смъртна присъда. По време на повторното дело майка му всеки ден идваше в съда с колата на Анет Хъдсън.
Повторният процес срещу Карл се проведе в Холдънвил, окръг Хюс. Той също беше признат за виновен и отново получи смъртна присъда.
Когато научи за отмяната на присъдите срещу тях, Рон обезумя от радост; когато разбра, че са ги осъдили повторно, изпадна в шок. Собственото му обжалване също пълзеше нагоре по каналите на съдебната система. Случаят му беше поет от държавна апелативна институция. Тъй като броят на делата за предумишлено убийство се беше увеличил, бяха назначили още адвокати. Марк Барет имаше прекалено много работа и трябваше да се разтовари от един-два случая. Освен това с тревога очакваше решението по делото на Грег Уилхойт. Суровото отношение на съда към обвиняемите беше широко известно, но Марк беше убеден, че Грег все пак ще получи шанс за втори процес.