Новият адвокат на Рон беше Бил Люкър, който енергично се зае да докаже, че процесът срещу Рон не е бил справедлив. Той разкритикува защитата на Барни Уорд и заяви, че Рон е получил „неадекватна юридическа защита“ — често срещано обвинение в обжалванията на присъди за предумишлено убийство. Най-големият грях на Барни беше, че не е повдигнал въпроса за психическото състояние на Рон и не е представил в съда медицинските му картони. Люкър проучваше грешките на Барни и списъкът ставаше все по-дълъг.
Освен това адвокатът атакуваше методите и тактиката на полицията и прокурорите, както и решенията на съдия Джоунс: това, че беше разрешил съдебните заседатели да чуят самопризнанието на Рон за някакъв негов сън; това, че беше подминал многобройните нарушения според „Брейди“, които беше допуснало обвинението; и изобщо това, че не беше осигурил на Рон конституционното му право на честен и справедлив съдебен процес.
Огромното мнозинство от клиентите на Бил Люкър очевидно бяха виновни. Работата му беше да се увери, че ще се възползват максимално от правото си да обжалват. Но случаят на Рон беше различен. Колкото повече проучвания правеше Люкър и колкото повече въпроси задаваше, толкова повече нарастваше увереността му, че може да победи в това обжалване.
Рон оказваше голямо съдействие на адвоката си. Имаше собствено мнение и беше готов да го сподели. Често му се обаждаше по телефона и му пишеше многословни писма. Коментарите и наблюденията му най-често бяха от полза. В някои случаи си спомняше с изумителни подробности историята на заболяването си.
Често споменаваше за самопризнанието на Рики Джо Симънс и смяташе, че изключването му от съдебния процес срещу него самия представлява сериозно нарушение на закона. Написа на Люкър следното:
Скъпи Бил,
Както знаеш, според мен именно Рики Симънс е убил Деби. Ако не го е направил, защо да си го признава? Бил, аз живея в ада. Смятам, че е редно Симънс да плати за това, което е направил, а аз да бъда освободен. Те не искат да ти осигурят достъп до самопризнанието му, защото знаят, че с негова помощ веднага ще ми издействаш нов процес. Така че, за бога, продължавай да притискаш тези копелета да ти дадат самопризнанието му.
С приятелски чувства, Рон
Тъй като имаше много свободно време, Рон водеше активна кореспонденция, особено със сестрите си. Те знаеха колко важни са писмата за него и винаги намираха време да му отговорят. Обикновено ставаше въпрос за пари. Рон не беше в състояние да яде затворническата храна и предпочиташе да си купува каквото може от будката. Веднъж писа на Рене следното:
Рене,
Знам, че Анет ми праща по малко пари. Но ми става все по-трудно. Тук е Карл Фонтьнот, който си няма никого, за да му дава каквото и да е. Моля те, изпрати ми нещо допълнително, дори да са само 10 долара.
С любов, Рони
Точно преди първата си Коледа в Крилото той отново писа на Рене, този път следното:
Рене,
Благодаря ти за парите. Ще бъдат от полза. Най-вече за струни за китарата и кафе. Тази година получих пет картички за Коледа, включително и твоята. Коледата е хубав празник.
Рени, тези 20 долара наистина пристигнаха навреме. Бях взел назаем от един приятел, за да си купя струни за китарата, и щях да му ги върна от онези 50, които Анет ми изпраща всеки месец. Но така нямаше да ми стигнат за следващия месец. Знам, че 50 долара месечно са си много пари, но аз ги поделям с един човек, чиято майка не може да си позволи да му изпраща никакви. Само веднъж получи 10 долара и това бяха първите му пари от септември насам, когато ме преместиха до него. Давам му кафе, цигари и прочие. Горкият човек. Днес е петък, значи утре всички ще отваряте подаръци. Надявам се да получите каквото искате. Децата наистина растат много бързо. Но ако не се стегна веднага, ще се разплача.
Кажи на всички, че ги обичам, Рони
Беше трудно да се повярва, че за Рони тази Коледа наистина е „хубав празник“. Животът на един осъден на смърт и без това беше достатъчно тежък, но откъсването от семейството му причини толкова болка и отчаяние, че Рон просто не издържа. Рано през пролетта на 1989 г. състоянието му започна да се влошава. Напрежението, скуката и потиснатият гняв от това, че го пратиха в ада за едно престъпление, което не беше извършил, го обзеха с такава сила, че Рон рухна. Започна да си реже вените, като се опитваше да се самоубие. Беше толкова потиснат, че жадуваше да умре. Раните, които си нанесе, бяха повърхностни, но все пак останаха белези. Това се случи няколко пъти поред и надзирателите започнаха да го наблюдават внимателно. Когато не сполучи с прерязването на вените, Рон успя да запали матрака и да си изгори крайниците. В последна сметка излекуваха изгарянията му, но почти постоянно го държаха под наблюдение.
![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
