Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Добре, заеми се с това — каза Ив и нареди на компютъра да покаже на монитора резултатите от проучването на вероятностите. — Виждате, че вероятността Йост да се опита да довърши работата си, е 98.8%. Той се гордее с репутацията си и не би позволил клиентът да се усъмни в способностите му. Ще се опита да изпълни замисъла си, и то според предварителния график. Първите две убийства бяха извършени в кратък интервал от време. Предполагам, че третият опит ще бъде в рамките на следващите двайсет и четири часа. Вероятността субектът да е в Ню Йорк или близо до града, е 93,6%. Разбира се, статистиката се основава на предположението, че набелязаната жертва също живее в Ню Йорк или в околностите. Няма как да проверим този факт, следователно не сме в състояние да поставим под охрана евентуалната жертва на убиеца. — Тя отново погледна към монитора и добави: — Остава ни една възможност — да работим неуморно, за да се доберем до повече факти, и… да чакаме.
След като отговори на зададените въпроси, Ив насрочи следващото съвещание за осем часа на другата сутрин и разпредели задачите между хората си:
— До края на работния ден остава един час. Ако дотогава не изникне нещо ново, съветвам всекиго от вас да се прибере у дома и добре да се наспи. Утре ни чака много работа.
— Ще се прибера, но няма да се наспя, защото имам среща — подхвърли Макнаб. С нетърпение бе изчаквал възможността да го каже, след което с нечовешки усилия се сдържа да не погледне Пийбоди.
Ала Ив видя реакцията на помощничката си. Пийбоди изумено се втренчи в него и изражението й подсказа, че е засегната до дъното на душата си. Сетне отчаянието й се смени с ярост, която пък отстъпи място на ледено презрение. „Ако не я познавах — помисли си Ив, — нямаше да разбера колко дълбоко е наранена. Да му се не види, тъкмо сега ли трябваше да се случи?“
— Всички сме развълнувани от вестта за любовните ти приключения, Макнаб — язвително подхвърли тя. — Следващото съвещание е утре сутринта точно в осем. Свободни сте.
Докато говореше, не откъсваше поглед от младежа. Изпита задоволство, като го видя как се приведе под унищожителния й поглед. След миг обаче той възвърна душевното си равновесие, усмихна се широко и с наперена походка напусна залата, Фийни забели очи и го последва. Като се озоваха в коридора, побърза да се изравни с него и му зашлеви силен шамар.
— Ох! Това пък защо?
— Много добре знаеш защо.
— Добре… прекрасно… супер! Тя се чука с някакво жиголо и никой копче не й казва, а мен ме пребиват, като обявя, че имам среща.
Въпреки че се стараеше да изглежда невъзмутим, погледът му издаваше душевните му страдания, Фийни се намръщи и забучи пръст в гърдите му:
— Не желая да говорим по този въпрос!
— Аз също. — Макнаб се приведе като грохнал старец и бавно се отдалечи.
— Пийбоди! — Ив стана, преди помощничката й да проговори. — Прибери дисковете и ги номерирай, сетне ги приложи към картотеката. Ангажирай същата зала за утрешното съвещание.
— Слушам, лейтенант. — Пийбоди преглътна и се намръщи, като че ли я болеше гърлото.
— Свържи се с Мънроу и разбери дали е разговарял с неговата позната за Роулс. После отиди на работното си място и чакай, докато ти се обадя.
— Слушам, лейтенант.
Ив изчака, докато помощничката й изпълни задачата си и излезе от залата с унесен поглед, движейки се като дроид.
— Ще имам големи затруднения — промърмори на себе си. — Лесно му е на Рурк да ме съветва да я изслушам. Само че той нищо не разбира от тези работи.
Помъчи се да прогони от съзнанието си проблема с Пийбоди и набра номера на агент Стоу:
— Обажда се Ив Далас. Искам да се срещнем насаме. Още тази вечер.
— Заета съм, освен това не желая да се срещам с теб нито довечера, нито по което и да било друго време. За глупачка ли ме смяташ? Веднага се досетих, че именно ти си дала сведенията на онази репортерка.
— Тя е достатъчно способна, че да не й е необходима помощ. — Ив изчака секунда, сетне каза само: „Уинифрид Кейтс“.
Видя как Стоу пребледня като платно, сетне се овладя и с измамно спокойствие попита:
— Какво за нея? Предполага се, че е една от жертвите на Йост.
— Да се срещнем довечера, Стоу, освен ако държиш да ти съобщя подробностите по видеотелефона.
— Ще се освободя едва след седем.
— В седем и половина ще те чакам в „Синята катерица“. Сигурна съм, че умна федерална агентка като теб лесно ще намери адреса.
Стоу понижи глас и се приближи до екрана: