Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Щом последният принцип на материалния свят е изграден от трите гуни, очевидно всичко, което произлиза от него, трябва да има същия състав, тъй както златото със своите характеристики присъствува в златните украшения.
Но как се обяснява многообразието на нещата в света? Това всъщност е въпросът за появата на света изобщо. Отговорът е следният: трите съставки на пракрити са в положение на равновесие, докато тя започне да се диференцира. Щом се наруши равновесието на трите гуни и настъпи различие на тяхното участие в поддържането на пракрити, от дотогавашната първооснова възникват различни форми. Тъкмо в промяната на формата се изразява еволюцията. Всеки период на еволюция на пракрити се последва от обратен период на инволюция или на абсорбиране в първоосновата, наречен пралая, когато цялото многообразие на Вселената се завръща към първоосновата, става латентно, „заспива в пракрити“. Но самата материална първооснова не престава да бъде динамична, само че гуните, намиращи се в равновесие, продължават само да се възпроизвеждат. Нека, между другото, припомним за поразителното сходство на това учение със съвременното разбиране за космическия процес, за цикличното свиване и разширяване на галактиките, установено вече и от наблюдения на най-плътната известна досега звездна система М-32 с 400 милиона звезди в диаметър от само 1000 светлинни години.
Тук трябва да се акцентира върху няколко неща. Щом процесът на сътворение на света се изразява в разпадане на тази първична цялост на редица отделни осезаеми форми, кой е първодвигателят на този процес? Самкхя отговаря със стройна и убедителна теория за причинността. Тя не приема намесата на бога творец или Абсолюта, за когото се казва, че не подлежи на промени, тъй като сам по себе си е съвършен и няма какво още да преследва. А неизменното не е в състояние да бъде причина за поява на изменчивото. Не може да се признае като цел на бога и благото на съществата, защото светът е изпълнен със страдания и бог трябва да е пристъпил към сътворението със зла воля. Ако пък крайният резултат не отговаря на неговите намерения, бог трябва да не е съвършен. Не може да се приеме също, че при сътворението непременно трябва да се подразбира участие на съзнанието, тъй като светът е изпълнен със сложни, макар и несъзнателни процеси. Самкхя не е доволна от отговора на Упанишадите по въпроса за появата на света, които казват, че преходът на духовното начало Брахман в материално осезаем свят е извън сферата на познанието. Стеснявайки кръга на възможните отговори, Самкхя стига до учението за наличие на следствието в пораждащата го причина. Ако следствието не се намира в причината, то би трябвало да възниква от нищото, а всяко ново явление би имало нужда от намесата на свръхестествена сила. Много важно в това учение за причинността е, че следствието потенциално се намира в причината, в скрита форма, и за неговата изява са нужни определени условия.
Както трябва да се предполага, тази система не се ограничава с казаното за трите гуни. Нейното учение за еволюцията говори за двадесет и четири елемента, или същности, наречени таттви, между които — будхи (съзнанието), бхути (петте веществени елемента, които образуват външния свят), ахамкара (принципът на индивидуалността, с помощта на който се появяват живите същества) и др. Важно тук е да се подчертае, че съзнанието е качество на пракрити, на материалната основа на света.
Днес говорим за високоорганизирана материя и за познавателните способности на материята, имайки предвид човешкия мозък. Самкхя различава нещата, в които преобладава саттва, от тези, в които преобладава тамас. Повечето неща в материалния свят, както и нашето физическо тяло, принадлежат към вторите. Нещата, в които преобладава саттва — умът, нервната система и тяхното функциониране, са също физически, материални, но поради фината си структура те са добре пригодени за разкриване на външните обекти пред духа, неспособен сам по себе си да долови нищо. Това е много важно за разбиране на всичко по-нататък в Самкхя. На тази основа се изгражда гносеологичната теория на системата, включваща три основни момента — непосредственото възприятие, преработване и критичен анализ на данните от сетивните органи и работа на будхи (интелектът) като главен инструмент за постигане на истинско знание за света.