Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
След това разхвърляните движения се събраха в едни безцветни очертания, които застанаха над водата и започнаха да се издигат. Станаха огромни, значително по-големи от човешката фигура, която очертаваха — сякаш биха разбили всичко, което застане на пътя им. Уокър не помръдна. Очертанията се превърнаха в сянка, а тя — в човек.
Уокър Бо безизразно наблюдаваше Гримпонд, изправящ се пред него, за да види лицето, което си бе избрала сянката.
— Дошъл си да приемеш предизвикателството ли, Уокър Бо? — попита тя.
Въпреки всичко Уокър бе удивен. Тъмната фигура на Аланон го съзерцаваше.
Складът бе обгърнат от тишината, а шест чифта очи нетърпеливо се бяха вперили в Падишар Крийл.
Току-що бе съобщил, че се връщат обратно в Дупката.
— Този път ще го направим по друг начин — каза им той, а скулестото му лице бе жестоко и решително, като че ли единствено то можеше да ги убеди в правотата на избора. — Няма да лазим из парка и да се спускаме по въжени стълби. От избата на Къщата до Портата има вход към долината. Ще минем точно оттам и пак през него ще се върнем.
Пар рискува бързо да погледне към Кол, Морган, Дамсън, бунтовниците Стасас и Друт — по лицата на всички бе изписана смесица от недоверие и недоумение. Това, което предлагаше вождът, бе невероятно, а още по-невероятно беше да успеят. Никой не се опита да го прекъсне. Искаха да чуят как ще го направи.
— Постовете се сменят два пъти на ден — при изгрев и при залез слънце. Две смени от по шест души. За всяка шесторка има по един почивен ден на седмицата, но по различно време.
Днес е такъв ден. Веднага след залез слънце започва почивката на едната смяна. Знам, потрудих се да го науча.
Чертите му се изкривиха в познатата вълча усмивка.
— Специална група ще трябва да почисти помещенията, Командирът иска всичко да е безупречно. Смяната няма да иска да се занимава точно преди почивката — направи пауза. — Тази група, разбира се, ще сме ние. — Протегна се напред, а погледът му стана напрегнат. — Влезем ли веднъж, ще обезвредим нощната смяна. Ако го направим достатъчно тихо, дневната смяна няма дори да разбере какво точно се е случило. Ще продължат с обходите си, вършейки част и от нашата работа — ще ни пазят отвън. Заключваме за всеки случай вратата отвътре. След това слизаме долу по коридорчето и право в Дупката. Все още не е достатъчно светло, за да намерим бързо това, което търсим. След като го открием, ще се върнем по обратния път.
За момент никой не каза нищо. След това Друт се обади с гробовен глас:
— Ще ни познаят, Падишар. Може да са същите войници, които ни арестуваха.
Падишар поклати глава.
— Преди три дни се смениха. Смяната, която ни хвана, я няма.
— Ами командира?
— Заминал си е до следващата седмица. Оставил е само дежурен офицер.
— Ще ни трябват федерални униформи.
— Имаме, вчера ги донесох.
Друт и Стасас се спогледаха:
— Доста си го обмислял напоследък, нали? — каза последният.
Вождът на бунтовниците меко се засмя:
— Откакто се измъкнахме от онези килии.
Морган, който бе седнал на пейката до Пар, се надигна.
— Ако нещо се провали и ни открият, ще нахлуят в сградата и ще ни хванат в капан, Падишар.
Големият мъж поклати глава.
— Не, няма. Ще внесем куки и въжета заедно с пособията за почистване. Ако не можем да се върнем откъдето сме дошли, ще се изкачим по тях. Федерацията ще съсредоточи силите си до входа. Дори няма да се сетят, че ще минем по друг път.
Въпросите замряха. Настана продължителна тишина, докато шестимата се разкъсваха от съмнения и страхове, като очакваха нещо да ги увери в добрия завършек на начинанието. Пар откри, че има ужасно много неща, които могат да се объркат.
— Е, какво има? — търпението на Падишар се изчерпа. — Нямаме време за губене. Всички знаем, че има рискове, но такава е работата. Искам да решим. Ще опитаме ли или не? Кой казва да? Кой е с мен?
Пар се заслуша в тишината. Кол и Морган бяха като статуи на пейката от двете му страни. Стасас и Друт, които като че ли първи щяха да вземат думата, сега седяха, загледани в пода. Дамсън и Падишар се гледаха. Пар осъзна, че никой няма да каже нищо, защото чакат него.
Изненада се. Дори не се замисли. Просто каза:
— Аз отивам.
— Да не си загубил ума си? — бързо прошепна в ухото му Кол.
Стасас и Друт привлякоха вниманието на Падишар, като казаха, че и те ще тръгнат.
— Пар, това бе шансът ни да се измъкнем!
Пар се доближи до него.
— Той го прави заради мен. Не разбираш ли? Аз искам да открия Меча! Не мога да оставя Падишар да поема всички рискове! Трябва да отида!