Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Посланикът, който навярно е бил добре информирал от Кайро, прибягва към „дипломатическа“ хитрост и уверява президента на Република Кипър, че без разрешение на кипърското правителство ударната команда няма да се намесва. Но тя се намесила, без да се съобразява с някакви правила или уговорки. Дори атакувала в момент, когато изобщо не е нужно. Та нали всички са знаели, че похитителите се предават, че възнамеряват да освободят заложниците, че следователно никой не е застрашен и че египетският посланик и военният аташе сигурно са информирали своя президент за създаденото положение. Въпреки това Ануар Садат заповядва да се атакува. Действувал е неразумно, по този въпрос мнозина бяха единодушни, същевременно обаче констатираха, че не се случва нито за пръв, нито за последен път.
ОСЪДЕНИЯТ СЪДИЯ
Знаели са точно кога и откъде минава. Следели са го всеки ден. После са изчакали кафявия му „Фиат 125“ на улица „Джуба“, малко преди да завие по улица „Могадишо“. Не ги видял, били се скрили в пасажа.
В събота сутринта, 10 юли 1976 г., съдията и заместник-генерален прокурор Виторио Окорсио взема душ, на закуска изпива обичайното капучино, казва „довиждане“ на сина си и около осем слиза в гаража. Тръгва малко по-рано, тъй като по пътя към службата е искал да спре на гробището, край гроба на баща си. Качва се в колата, по не стига далеч. Убиват го на стотина метра от жилището му. Лекарят от полицията открива девет куршума от автомат в тялото му. Синът чува изстрелите и се притичва на помощ на баща си. Късно. Виторио Окорсио вече е мъртъв.
Още от началото е ясно, че го е убил професионалист. С толкова попадения не е лесно да се улучи с автомат дори и близка цел. А че до пасажа са го дебнели обучени убийци, се виждало и от показанията на свидетелите. Убийците са били общо осем-десет души, действували са уверено и спокойно, без маски и без да бързат. След нападението не бягали стремглаво.
Стрелящият тръгнал бавно към кафявия фиат, сякаш бил уверен в работата си и сигурен, че нищо не може да му се случи.
Съдебното дирене предприема Клаудио Виталоне. Още от самото начало той разбрал с кого си има работа. След като терористите убили съдията, те претършували чантата му. Взели от нея съдебни документи, отнасящи се за престъпната банда, специализирана по отвличанията. Наричала се „Марсилски клан“, а членовете й наричали сами себе си „Анонима секуестри“. Върху задната седалка на обстрелваната кола Клаудио Виталоне намерил бележка от убийците:
„Специалният трибунал на политическото движение «Ордине нуово» («Нов ред» — бел. авт.) съди Виторио Окорсио по и го призна за виновен, защото той преследваше членовете на «Ордине нуово» заради убежденията им. Ето защо бе осъден на смърт. Присъдата на трибунала ще изпълни специална оперативна група.“ Дадени били общо двадесет и осем изстрела. Няколко попадения били смъртоносни. Терористичният акт бил извършен с военна точност. На Клаудно Виталоне му било известно, че неофашистката организация, каквато била „Ордине нуово“, има добри инструктори, способни стратези и международни връзки. Балистичната експертиза потвърдила, че куршумите са били изстреляни с лек автомат „Инграм“, произведен в Съединените щати. В Европа имало около три хиляди от тези автомати. Били внесени в три западноевропейски страни. Но се намирали и в арсенала на щаба на НАТО в Неапол.
Могли са да изчезнат оттам?
Патроните били италианско производство, но производителят Фиоки ги доставял само на държавни организации, на армията и на полицията. Върху тях били отбелязани марката и датата на производството. Но за западните страни патроните се експортирали без дата. Те несе смятали за военно имущество и можели свободно да се купят във всеки магазин за оръжие и боеприпаси. Всички гилзи на местопрестъплението били без дата, следователно доставени са от чужбина. Това не е изненадващо. В Рим са знаели за международното сътрудничество на неофашистите, а организацията, която иска да върне Италия към времето на терора на Мусолини, е наречена „Черният интернационал“. С какво се провинил съдията и същевременно заместник-прокурор Окорсио, та да бъде осъден и убит? Той е бил честен юрист, неподкупен и неподдаващ се на влияние, макар че за известно време се бил огънал под натиска на десните. По-късно започнал да събира доказателства за опасността от възраждане на фашизма в Италия. Някои публицисти са опростили характеристиката за дейността на Окорсио с едно изречение: