Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
За него говореха, че е банкер, изпреварил времето си. При това скандалджия и мошеник. Сътрудничел с директора на Ватиканската банка архиепископ Марчинкус. Заради мръсни машинации с парите на мафията бил осъден в Съединените щати на двадесет и пет години затвор на остров Рикърс Айлънд и да заплати глоба от 207 000 долара. Естествено не излежал присъдата си. Та нали бил собственик на четиридесет търговски компании в десет различни страни и притежавал хотели в много градове по света. Освен това бил собственик и на големия комплекс „Уотъргейт“ във Вашингтон, дал името на аферата, която няма аналог в историята на Съединените щати. Президентът Никсън бил негов добър приятел. В предизборната му кампания Синдона бил вложил един милион долара. Той имал пръст и в зараждането на италианския тероризъм. При разпита арестуваният Каваларо заявил, че в основата на терористичните престъпления стои неизвестна нему международна организация, която обозначил с буквата X. Тя планира и координира акциите, манипулира с терористите според нуждите, стреми се да реализира замислите на определени групи в италианската армия, в полицията и в разузнавателната служба.
Но интересите не са само италиански, а и ръководната централа също не е чисто италианска. Това не са празни приказки. Още през 1974 г. на сесията на италианския парламент се появява обосновано и подкрепено с доказателства обвинение срещу офицерски групи. Тогавашният министър на отбраната Андреоти заповядва да бъде арестуван генерал Мичели и предава на прокуратурата документите за офицерския заговор. Наистина стореното е достатъчно, за да избухне паника, но италианското обществено мнение е претръпнало, то е свикнало да има скандали и афери. С право хората започват да се питат, дали това не е още един политически трик, чрез който едната група от военната разузнавателна служба СИД се опитва да постави в шах конкуриращата я група.
Да се обърнем към периода, в който се ражда италианският тероризъм, през погледа на члена на президиума на Централния комитет на Италианската комунистическа партия Уго Пекиоли, като не забравяме, че край люлката на престъплението, така типично за края на нашия век, стоят като орисници фашизмът, политическото недоволство и социалната безнадеждност. „Вече пет години (цитатът е от 1974 година. — бел. ред.) Италия живее в травмата на кървави събития и ненаказани беззакония, които подкопават доверието на обществеността в органите на гражданското и военното управление. Именно те трябва да осигурят спокойния живот на населението. Възниква подозрението, че властите не само че не са способни да се справят, но и че дори имат известна вина за създаденото положение. Това не трябва да се забравя, макар че следствието за дейносттта на бившия началник на СИД генерал Мичели, водено от съзнателни съдии, вече осветли подозрителните неясноти на случаите, които тровят италианския обществен живот още от пролетта на 1969 година, когато бяха извършени първите атентати …
Сега, когато започват да се изясняват нещата, излиза на преден план главно политическата отговорност на онези, които прикриваха виновниците, насочваха следствието по погрешен път и все още смятат, че всичко ще се ограничи само с взаимно уреждане на сметките. Все още не са обезвредени силите, които се опитват да пречат на следствието. Християндемократически политици се задоволиха само да намекнат, че тъй наречената стратегия на напрежение и терор, която бе прилагана в Италия през изтеклите години, била инспирирана и отвън … Двойно повече важи това за времето, откакто държавният секретар на Съединените щати започна теоретически да обосновава правото на ЦРУ да се меси в политическия живот на Италия и да заплашва нейната независимост. Някои личности се боят да признаят, че заразяването на някои части от италианския военен и граждански апарат с фашистката чума не бе предизвикано само от сплетните на тайните служби на гръцките полковници, на португалските и на испанските фашисти, но че дял в нея има и известната организация на най-голямата империалистическа държава.“