Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
В неделя преди обяд Мелинг предава на наземните станции, че се връща с похитителите и заложниците обратно в Кипър. Израелската подслушвателна служба, а и американците и египтяните засичат съобщението. Малко след това на летището в Ларнака се появяват египетският военен аташе в Кипър — корветният капитан Фарук Тирси, резидентът на израелската секретна служба МОСАД Амун Ханога и американският военен аташе полковник Джон Лънд. И тримата, без знанието на кипърското правителство, се събират на тайно съвещание.
Междувременно египетският военен аташе получава инструкция от своя президент. Ануар Садат решава да отмъсти за смъртта на приятеля и съратника Себаи, но освен това иска да използва случая, за да вземе в плен трима от заложниците, намиращи се на борда на самолет ДС 8. Египетският президент смятал за свои заклети врагове членовете на Организацията за освобождение на Палестина, която окачествила отношението на Египет към Израел като измяна A сред заложниците били и дейците на ООП Мейзер, Захариа и Абдел Разак Яхия.
Египетският военен аташе не бил обикновен офицер. Президентът Садат знаел много добре защо го изпраща именно в Никозия, която по онова време бе невралгичният пункт на близкоизточната политика. Тук се сблъскваха не само интересите на няколко държави и политически течения. Никозия бе преди всичко градът с многобройна група израелски тайни агенти, с представители на Организацията за освобождение на Палестина и с много видни личности от арабския свят. Шейховете с тлъсти сметки в швейцарските банки, обезпокоявани от постоянните сблъсъци, се преселваха от опасните зони в удобните хотели на брега на красивия остров. Военноморският аташе Тирси имал славно минало и голям опит. Бил носител на един от най-високите египетски ордени, защото през 1967 г. като командир на катер потопил израелския ескадрен миноносец „Ейлат“. По-късно с право бе обявен за инициатор и пряк виновник за събитията на 19 февруари 1978 година.
В 17 часа и 18 минути Мелинг каца отново на летището в Ларнака. Съвсем сломени, похитителите са готови да се предадат на местните полицейски органи. Остава да се уговорят условията за капитулацията. И тя трябва да стане веднага след кацането. Самолетът рулира към сградата на летището и командирът на самолета Мелинг изключва двигателите.
Катар и Хюсеин Али започват да преговарят посредством бордовата радиостанция, а след това чрез радиомегафон през полуотворената врата. Техни партньори са д-р Васос Лисаридис, водач на опозицията в Кипър, и Марио Темпаритис, негов придружител като лична охрана. Марио седнал зад волана и стигнал чак до стълбичката на самолета ДС 8. Преговорите можели да започнат.
Междувременно президентът Киприану се завръща от Гърция. Сяда до радиостанцията в кулата и преговаря с похитителите. Убеждава ги единият от тях да излезе до вратата и да се споразумее с парламентьора, а другият нека пази заложниците, ако смята това за необходимо.
След дълго колебание и кратко уговаряне доктор Лисаридис се среща лице в лице с един от терористите, но не съумява да прикрие учудването си от неговите искания. Младежите не искали почти нищо. Само два нови кипърски паспорта и безопасно напускане на страната.
Парламентьорът Лисаридис кимва и като опитен дипломат не дава израз на радостта си от успешното продължение на преговорите. Уверява терористите, че ще предаде молбата им на президента Киприану, тъй като въпросът не бил от неговата компетентност. Палестинецът се отдръпнал навътре, известно време се съветвал със съучастника си, после отново се показал на вратата и заявил, че е съгласен, но иска паспортите да бъдат издадени преди освобождаването на заложниците. Доктор Лисарндис не се колебае дълго, дори не се съветва с президента, а съобщава на терористите, че са му нужни техните снимки. Естествено те нямат у себе си, тъй че кипърският парламентьор предлага да потърси фотограф с полароид, за да им направи моментални снимки.
— И ето какво стана — заяви по-късно Марио Темпаритис пред журналистите. — Пред сградата на летището се появиха двама души, които се опитваха незабелязано да стигнат до самолета. Единият бе египетският военен аташе Тирси. Дори посегна към пистолета си и освободи предпазителя. Незабавно съобщих за това на полицията по радиото, монтирано в нашата кола. Тя се намеси и в последния момент полицаите успяха да ги задържат. Отведоха египетския корветен капитан в салона, в който се посрещаха високопоставени личности, и го заставиха да стои там.
Малко след това, точно в 18,32, на летището в Ларнака каца огромен транспортен самолет „Херкулес С — 130Е“ с египетски отличителни знаци. Още при рулирането по пистата за кацане командирът на ДС 8 Мелинг го забелязал и се ужасил. Известно му било, че обикновено тези огромни транспортни самолети не се използват в гражданския транспорт. Но египетският „Херкулес“ имал граждански отличителни знаци. Той получил от кулата разрешение за кацане и паркирал на около седемстотин метра от самолета с похитителите.