Столетие на чакалите

„Твърде много знаеше.“ Но той наистина е знаел доста неща за стремежите на влиятелни личности и на терористите да възродят фашистката партия в Италия.

Говори се, че сигналът за ескалацията на тероризма в Италия е даден от експлозията в Земеделската банка в Милано на 12 декември 1969 г. В четири и и половина часа следобед на площад „Фонтана“ проехтява мощна детонация, жертва на която стават шестнадесет убити и осем ранени. И това не е единствената акция. През следващите шестдесет минути избухват бомби на още няколко места и са ранени и други пешеходци.

Полицейският комисар Луиджи Калабрези се оказал ловък или пък имал късмет. Поне така изглеждало отначало. Впрочем още на третия ден след злодеянието той арестува заподозрения професионален танцьор и мним анархист Пиетро Валпреда. Съдията Окорсио подготвя процес, опитва се съгласно с указанията на началиците си да открие виновника сред левите радикали, но не намира доказателства и в края на краищата Валпреда е освободен. Следите водят към фашистките организации.

И именно те се намесват. На 17 май 1972 г. двама души застрелват на една улица в Милано полицейския комисар Луиджи Калабрези. За отмъщение? За наказание?

Съвестта на Калабрези не била чиста. Както вече знаем, веднага след експлозията в миланската Земеделска банка той предприел арести. Но действувал така уверено, сякаш знаел къде да търси виновниците, като че ли му били известни имената на анархистите. Зад решетките попаднал и четиридесетгодишният железничар Джузепе Пинели. Три дни Калабрези го разпитвал и Пинели не издържал разпита. През нощта на петнадесети срещу шестнадесети декември скочил от прозореца на петия етаж. Калабрези не могъл да убеди обществеността, че е самоубийство. Оказало се, че разпитваният Пинели бил жестоко изтезаван, за да изтръгнат от него признание, и че като полетял от прозореца и паднал па паважа, бил вече в безсъзнание. А когато по-късно се разбрало, че през 1966 година Калабрези бил преминал продължително обучение в Съединените щати и оттогава се бил срещал често с тайни агенти на ЦРУ, било намерено обяснение и на някои други взаимозависимости. Станало ясно, че неофашистката организация е замесена в процеса, подготвян от съдията Окорсио. Дванадесет свидетели, които трябвало да дадат показанията си пред съда, били убити. Сред тях бил и адвокатът Виторио Амброзини, таен агент на военното разузнаване, роднина на тогавашния министър на вътрешните работи Франко Рестиво. Адвокатът Амброзини бил известен фашист. На 10 декември 1969 г. той участвувал в събрание на „Ордине нуово“, на което било взето решение за атентати, включително и за експлозията в Земеделската банка. Виторио Амброзини се ужасил, когато чул за убитите и ранените при експлозията в Земеделската банка. Съвестта му се пробудила и той седнал и написал на кръстника си, министъра на вътрешните работи, подробно признание. Не след дълго — при неизяснени обстоятелства — се хвърлил от прозореца на седмия етаж на една римска клиника, където бил на изследване.