Столетие на чакалите

Калабрези знае много неща. Имало опасност нервите му да не издържат и на процеса, който чукал на вратата, да не си държи езика зад зъбите. Ето защо двама млади фашистки убийци получават шанса да бъдат похвалени. На 17 май 1972 г. те убиват комисаря.

Подобна съдба очаква и Виторио Окорсио. Не само защото знае много истини, но и с всички законни средства се заема да разкрие фашистките терористи и дори през юни 1973 година изправя пред съда 42 ръководители на „Ордине нуово“. Доказателствата и взаимозависимостите са толкова ясни, че те са осъдени и министърът на вътрешните работи е принуден да забрани дейността на „Ордине нуово“. И така, с един куршум два заека. Италианската администрация, която не може да не се съобразява с мощта на Италианската комунистическа партия, иска да покаже, че мери с един и същ аршин както десния, така и левия тероризъм. Окорсио не спира дотук. През 1974 година той поставя на подсъдимата скамейка още 119 фашисти от „Ордине нуово“. Италианските фашисти, заемащи високи постове, възприемат това вече като предизвикателство за дуел. Те използват немалкото си влияние, заплашват и подкупват и така успяват да възпрепятствуват хода на процеса. Заместник-генералният прокурор Окорсио обаче е безстрашен борец. Той се обръща към по-висши инстанции, пише възражения и става опасен за фашистката реакция. През седемдесетте години в Италия смели борци срещу неофашизма като съдията Окорсио са малко. Той води бедствията безкомпромисно, не се бои да надникне зад кулисите и да търси източниците на приходите на неофашистката организация „Ордине нуово“. Знае, че част от парите идват от откупите за отвлечените лица, че някои средства фашистите придобиват чрез кражби, нападения на банки, но най-голямата част идва от тайните фондове. Парите за финансиране на диверсионни акции идват от тайните сметки в швейцарските банки. Може би това са пари, които военните престъпници на Хитлеровия трети райх или фашистите на Мусолини са скрили навреме по кодирани банкови сметки в Цюрих или Берн. Окорсио търси помощ и съдействие от швейцарските си колеги. В римския хотел „Попора“ се среща тайно с швейцарския полицейски комисар Робер Валт и след няколко дни подписва 72 заповеди за арестуване на заподозрени фашисти. Подир него изпращат банда убийци начело с Пиетро Конкутели. В Италия неофашистите имат доста привърженици, заемащи важни постове в държавния апарат. Очевидно е, че професионалният убиец Конкутели не е действувал на своя глава, че атентатът е подготвен от опитни стратези.