Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Прочути били прадедите на „Черния граф“ Юнио Валерио Боргезе. Един от тях, Камило Боргезе, през 1605 г. се бил възкачил на папския трон под името Павел V, трима други членове на рода като кардинали определяли в миналото политиката на Ватикана. Валерио се присъединява към фашистите. Той е един от перспективните водолази на Мусолини, по-късно става командир па подводница. Не иска и да чуе за капитулацията на фашисткия режим. През 1943 г. създава собствена бойна група „Дечима мас“ и преследва партизаните в италианските планини. Емблемата на тази терористична група, която по-късно става пример за много други, е есесовският символ: череп с кости, но доукрасен с роза.
Княз Боргезе не е комична фигура на политическата сцена, както би могло да изглежда на пръв поглед. Дори непосредствено след Втората световна война в Италия липсва единство на мненията относно бъдещето на държавата. Фашизмът тук е все още жив. Фашистите обличат други ризи, но при това правят всичко възможно за възраждането на старите времена.
Кариерата на „Черния граф“ е типична за следвоенните отношения в Италия. Той е фашистки главатар и горещ привърженик на Мусолини. След войната го изпращат зад решетките. Само че още през 1949 г. приятелите му издействуват помилване. И както се казва, още излязъл от вратата на затвора, вече се опитва да възвърне властта си и властта на своите приятели и привърженици. Основава неофашистката партия МСИ (Мовименто Сочиале Италиано — бел. авт.), а по-късно нейната още по-екстремистка издънка „Фронте национале“. Това не е незначителна организация — през 1970 г. тя наброява около хиляда членове, обучени терористи. Цел? Държавен преврат, възраждане на фашизма. Осъществяването на мащабно замисления заговор било предвидено за ноември 1974 г. Пръв трябвало да загине министърът на вътрешните работи Тавиани. Планът бил прост. След като установят кога и откъде минава от Рим за Генуа, да хвърлят във въздуха колата му чрез взривена посредством радиото бомба по магистралата от Ла Специя. По същия начин се готвели да убият и секретаря на Италианската конфедерация на профсъюзите на трудещите се Лучано Лама в седалището му в Рим. Генералният секретар на Италианската комунистическа партия Енрико Берлингуер трябвало да бъде убит в дома му в Сицилия, а наемни убийци трябвало да изпратят на онзи свят тогавашния министър на отбраната Джулио Андреоти, съдиите Виоланте от Торино, Тамбурини от Падуа и Клаудио Виталоне от Рим.
„Черният граф“ използва най-драстични методи, за да се добере до властта. Той се готвел след осъществяването на замислените убийства да съобщи на правителството, че водата в римския водопровод е заразена с радиоактивни вещества и следователно не може да се използва. Разчитал е, че ще избухне паника, че хората ще започнат да демонстрират и правителството ще използва полиция и войска срещу тях. В този всеобщ хаос трябвало да се намесят три хиляди въоръжени терористи, готови да вземат властта в свои ръце. Но до метеж не се стига. Зъботехникът Торкуато трябвало да осигури радиоактивни вещества за заразяване на водата. Но той се изплашил, разкрил подробности от плана на служител на СИД и полицаите арестували повечето от заговорниците.
Това не е първият план за фашистки преврат в Италия. Неофашистките терористи са подготвяли подобна акция и през пролетта на 1973 година. Още на 7 април се опитват да предизвикат дерайлиране на бързия влак по линията Рим — Торино. След една седмица предприемат нападение в Милано, при което убиват полицая Марино.
На 17 май терористът Бертоли хвърля ръчна граната пред входа на Дирекцията на полицията в Милано. Взривът убива няколко пешеходци, а други, ранени, са откарани в болница. Някои подробности съобщава на следователите и арестуваният терорист Роберто Каваларо. Освен фашистките терористи и офицери от италианската армия в подготовката на терористичните действия участвуват и представители на италиански банки, индустриалци и представители на едрия капитал от Съединените щати и Федерална република Германия. През 1972 г. съвещанието на заговорниците се провежда в Лондон, а в началото на 1973 г. — в Мюнхен. През март в една вила недалеч от Виченца италианският финансист и международен спекулант Микеле Синдона се среща с банкери и с известни политици. Той се подвизавал в Съединените щати и на съвещанието представлявал международния капитал. На срещата на заговорниците присъствували и представителят на американското разузнаване генерал Джонсън, началникът на щаба на италианските ВВС генерал Лучертини, адмиралите Качопо и Кабрини. Това са били мащабни планове и дръзки политически интриги. Генерал Джонсън обещал на заговорниците помощ от НАТО, за всеки случай край италианските брегове в подкрепа на заговорниците трябвало да хвърлят котва два американски крайцера. Представителят на Съединените щати обещал на заговорниците военна помощ срещу „левичарските елементи“. Микеле Синдона трябвало да се погрижи за финансирането на метежа.