Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Впрочем междувременно съответните служби в Кайро били поискали от кипърския президент разрешение за кацане, като заявили, че на борда се намира египетският министър на информацията, който би желал да присъствува като наблюдател на преговорите с похитителите. Президентът Киприану се съгласил. За да ги посрщенат, към самолета се отправят коли с представители на Кипър, сред които е и кипърският министър на транспорта Томпазос с букет в ръка, и началникът на полицията. С ужас откриват измамата. В транспортния самолет седели 76 въоръжени до зъби елитни войници от египетската специална ударна команда.
— Никой да не слиза от самолета — нарежда началникът на кипърската полиция. Но египтяните не се съобразяват с предупреждението, тъкмо обратното, затварят началника на полицията в колата му, откъдето след малко успява да избяга. Качва се в кулата на летището и информира президента за инцидента. Междувременно египетският аташе Тирси и адютантът му успяват да избягат от салона на летището и се опитват да се качат в кола, за да отидат до египетския самолет. Но кипърската полиция навреме се намесва и Тирси отново се оказва в помещението за правителствени делегации. Не му помага и това, че се позовава на дипломатическия си статут, на имунитета, не помагат дори заплахите му. Полицаите го откарват в кулата на летището, където президентът Киприану го предупреждава, че ще нареди да го арестуват и изпратят в Никозия, ако не изпълнява указанията на полицията. Привидно Тирси се подчинява. Но едва-що върнал се в партерния салон, изненадва с неочакваните си действия охраната, изтичва пред сградата на летището и махва с ръка по посока на египетския самолет. Адютантът му, който под куртката си имал радиостанция, приканва египетската ударна група да започне операцията. В задната част на херкулеса се отваря вратата и от транспортния самолет слиза военен джип с петима въоръжени войници. Само че в това време и двата самолета — „Херкулес“ и DC 8 — били обкръжени от кипърски войници.
В тъмнината египетският джип се устремява направо срещу кипърската стрелкова верига. Още веднъж по мегафона се чуват призиви колата да спре. След това пред джипа застават войници с вдигнати десници. Египтяните не изпълняват нареждането. Кипърският президент дава заповед от кулата за откриване на огън. Престрелката продължава 50 минути. Петнадесет египтяни загиват. Кой е виновен? Египетският президент Садат. Той си послужва с измама, а няма прошка за вероломството в международните политически отношения. Но защо го е направил?
Никой не може да надникне в съвестта му. А причините бяха доста. Може би си е спомнил за победоносната акция на западногерманската група за борба с тероризма на летището в Могадишо и за овациите, които спечели канцлерът Хелмут Шмит на световната сцена. Ануар Садат имаше нужда от успех. Поне частичен, малък. Съюзявайки се с Израел, той се оказа изолиран в арабския свят, беше самотен и в политическо, и в икономическо отношение, от време на време беше похвалван или погалван от далечния си покровител, Съединените щати. Вътрешнополитическото положение на Египет беше също тежко. Ако Садат беше успял да реализира „филмовото“ нападение, което показа групата ГСГ 9 в Могадишо, то щеше да му бъде в кърпа вързана популярността за седмица-две. Но едно е да мислиш — друго е да стане …
Появиха се съмнения и относно замисъла на акцията. Египетският президент Садат бил изпратил ударната команда подир похитителите още когато самолетът кръжал над страните от Близкия изток. „Херкулес“ със 76 души на борда кацнал на летището в Джибути, когато отвлеченият DC 8 бил зареждан с гориво. Защо тогава египтяните не са нападнали отвлечения самолет в този удобен момент?
Между акцията в Могадишо и в Ларнака има принципна разлика. Правителството на Сомалия беше дало разрешение за намесата на специалната западногерманска група на своя територия, а кипърското не се съгласи. И не само това: президентът Киприану беше подведен.
„Помолиха ни да разрешим да кацне самолет, на чийто борд се бил намирал член на египетското правителство, който искал да наблюдава усилията на кипърското правителство за освобождаването на заложниците и екипажа на самолета — заявява президентът Киприану. — По понятни причини дадохме съгласието си. Но щом разбрахме, че в самолета има войници, протестирахме остро пред египетския посланик за измамата.“