Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Той бе близък съратник на египетския президент Садат, когото палестинците смятаха за изменник, съюзил се с техния заклет враг Израел, а и където можеше, Себаи се противопоставяше на стремежите на палестинското националноосвободително движение. Освен това главният редактор Себаи им беше под ръка, на сесията в Никозия можеха да се доближат незабелязано до него на един изстрел разстояние. Още повече че Катар и Ахад, или евентуално тези, които са изготвили плана за нападението и са следели резултата зад кулисите, са знаели добре, че убият ли Себаи, приятеля и съратника на Садат, ще засегнат най-дълбоко египетския президент. В това отношение не грешаха. Именно емоциите, чието влияние доста често се проявява в някои действия в Близкия изток, станаха причина за последвалата драма на летището в Ларнака.
Кипърското правителство дава съгласието си. Терористите се качват в автобуса, вземат със себе си арабските заложници, а неарабските пленници разменят във фоайето на хотел „Хилтън“ срещу кипърския министър на вътрешните работи Вениамин. После автобусът потегля за летището в Ларнака, отдалечено на около петдесет километра, където чакал самолет ДС 8.
Заложниците се качват, а министър Вениамин и заместник-председателят на Организацията за солидарност на народите от Азия и Африка Лисаридис получават правото да се върнат.
Командирът на самолета от авиокомпанията „Сайпръс Еъруейс“ Сам Мелинг бил англичанин, пенсиониран като пилот от РАФ21 — британските военновъздушни сили. Наистина бил вече на 44 години, но изглеждал на по-малко и все така надеждно управлявал самолета. В деня на атентата обядвал със съпруга си в един ресторант наблизо в планината, чул по радиото за събитията в хотел „Хилтън“ и за искането на терористите да отлетят от острова, платил сметката, качил се в колата и заминал направо за летището. По пътя се опитал да обясни на съпругата си, която естествено протестирала, че е най-старият и най-опитният пилот от кипърската авиокомпания и че смята за свой дълг да се яви доброволно на работа. И тъй седнал в пилотската кабина със своя колега и приятел, пилота Бил Кокс и с още двама души от екипажа, стартирал и излетял.
— Накъде, господа? — попитал.
— Тайна — отговорил Мухамад Катар.
— Я виж ти, каква тайна? Все пак трябва да зная закъде летя!
— Всичко ще научите своевременно.
— Кога? Та дотогава все пак няма да кръжа над Кипър. Или така желаете?
— Летете за Триполи! — казал Мухамад Катар, като предупредил. — И никому нито дума. Командирът на самолета Мелкнг съобщава на контролната кула, че полет 007 на „Сайпръс Еъруейс“ е по определено трасе за Триполи. Но когато след около два часа и половина самолетът ДС 8 достига либийското въздушно пространство, от диспечерската кула на летището в Бенгази получава съобщение, че на самолета не се разрешава да лети над либийска територия.
— Тогава летете за Аден — решил Катар, след като се посъветвал със Саид Хюсеин Алим — истинското име на Ахад.
— Доста далечко е. Знаете ли колко време сме във въздуха? Почти шест часа. А знаете ли къде е Аден? Пък можем и да кацнем на вода и да скочим направо в пастта на акулите.
Мелинг се опитва да упражни психологически натиск, но скоро разбира, че двамата араби не са професионални престъпници, че се страхуват и са безпомощни. Тогава започва да ги обработва.
— Предлагам Джибути — казал. — Не се налага да летим през морето и ще избегнем акулите. Похитителите се съгласяват. Навигаторът оповестява полета на контролната кула. Тя дава разрешение за кацане и всичко изглежда наред. Но в кулата се получава съобщение от командир на самолет на авиокомпания „Ер Франс“, който обяснил на диспечерите в Джибути, че става дума за полет 007 на кипърските аеролинии, тоест за отвлечен самолет, и кулата променя решението си, като позволява само междинно кацане за допълване на горивото.
Похитителите попадат в капана. Не са предполагали, че след убийството на главния редактор Себаи никоя държава не ще иска да има нещо общо с тях. И тъй не им остава нищо друго, освен да се завърнат на летището в Ларнака.
По пътя се опитват да преговарят, но всички контролни органи на въздушното движение отговарят отрицателно. Само летището в Дамаск е съгласно да приеме самолета с похитителите и заложниците.
Президентът Хафез Асад е готов да даде политическо убежище на двамата араби. След като командирът на самолета превежда съобщението, един през друг извикват:
— Сирия не! Летете обратно за Ларнака.
21
Royal Air Force — Кралски въздушни сили. — Бел. прев.