Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Най-старият трик в пехотата след въвеждането на радиостанции в армията — отбеляза Прайс. — Презумпцията, че врагът най-вероятно се е вързал за изходната ти честота.
— Точно така, сър!
— Позволете да довърша разказа ви. Отишли сте с колата до Риджънтс Парк, забелязали сте, че ви следи друга кола, паркирали сте и сте криволичели из алеите, докато разберете кой точно ви следи…
— Страхотно сте прав, сър!
В този момент тричленният екип на БИ-5 по радиозасичане заслиза по стълбите, понесъл уредите си. Иън, ръководителят на екипа, заговори още преди да стъпи на последното стъпало, забил поглед в записките си.
— Открихме още две на тавана, сър Джефри.
— Коули, виж! — извика Роджър Брустър.
— Какво има, момче?
— Уредите, които носят надолу! Същите са като тези, които взехме от магазина на приятеля ти на Странд.
— Така е, Роджър. МИ-пет са били на стъпка след нас. Само че са стигнали тук преди нас.
— Какво искаш да кажеш, Колман?
— Бръмбарчета, сър Джефри. Къщата навярно гъмжи от подслушвателни устройства. Дявол да ме вземе, ако не съм го доказал.
— Ти си го доказал, а ние ги намерихме — рече Уотърс с нисък глас, изпълнен с подозрителност. — Направо прекрасно съвпадение, макар и малко необичайно, какво ще кажеш?
— Не съм сигурен, че разбирам за какво говорите, сър.
— Смятам, че трябва да надникнем в апартамента ти, Колман.
— Защо? Новите уреди ще бъдат инсталирани чак след няколко дни.
— Интересуваме се от настоящите уреди.
— Моля?
— Ще говоря направо, драги. Днес следобед станахме свидетели на отлично представление от твоя страна, но се съмнявам, че си наясно с последните достижения в областта на радиозасичането.
— Нямам и най-малка представа за какво говорите — заяви Колман, чието лице бе започнало да почервенява.
— Установихме, че подслушвателният пункт за устройствата в тази къща е разположен на Лаундс Стрийт. Твоето жилище е на Лаундс Стрийт. Налага ли се да обяснявам повече?
— Ако наистина имате предвид това, за което аз мисля, че говорите, по дяволите титлата и ранга ви, но ще ви прегриза гърлото!
— Не бих те посъветвал — отвърна Уотърс, а целият екип на МИ-5 пристъпи напред като един. — Дръж се прилично, старче.
— Аз се държа хиляди пъти по-прилично, боклук такъв! Даниъл Брустър беше най-добрият командир, при когото съм служил. Той беше също и най-добрият ми другар — другарство, което никога не бих познавал, ако той не бе спасил живота ми в планините Мускат, където терористите ме бяха зарязали да умра! Когато той се спомина, аз се заклех пред себе си, че ще служа на семейството му до последния си час. Как смееш ти да идваш, за да изливаш тук тая гнусна помия?
— Актьорското ти майсторство започва да ме дразни, Колман.
— А от твоите намеци направо ми прекипя, сър Свинска зурла!
— Успокойте се, и двамата! — изкомандва Прайс. — Бързо ще решим спора ви… Старши лейтенант, ще възразите ли, ако сър Джефри провери жилището ви?
— Не, разбира се. Ако ме беше попитал учтиво, щях да се съглася веднага.
— Кога за последен път си беше у дома? — продължи вече по-кротко Уотърс.
— Чакайте да помисля — отвърна Колман. — Децата се върнаха вчера късно и аз нощувах горе, значи има три-четири дни, откакто не съм ходил да проверявам пощата. Компютърните записи на сигналната уредба, ако са точни, ще го докажат.
— Ето. Всичко се уреди — рече Камерън и се обърна към шефа от МИ-5. — Вземи кода за влизане и прати там екипа си, Джеф.
— Е, аз май малко прибързах, Коули, но доказателствата ми се сториха доста показателни, нали така.
— Е, да, Лаундс все пак е доста голяма улица. Освен това и аз се разпалих малко прибързано. Обикновено гледам да се държа дисциплинирано пред по-висшите офицери. Съжалявам.
— Няма нищо, драги. И аз навярно щях да постъпя по същия начин.
— Ей, Коули — намеси се Роджър Брустър. — Сър Джефри ми е много симпатичен, но той не е „по-висш офицер“. Той е цивилен като теб.
— Точно така! — прибави Анджела.
— Приемам забележката със смирение — рече Уотърс с подчертана топлота в погледа. — Не ми е за пръв път. Но освен че открихме подслушвателите, отново сме там, откъдето започнахме.
— Не бих казал, сър — възрази Колман. — Така и не ме оставихте да довърша разказа си, но успях да разпозная един от хората, които ме проследиха в Риджънтс Парк. Той работи за охранителната компания, техник е, казва се Уоли или Уолдо, нещо такова.
— Тичай бързо, Джеф! — извика Прайс. — Прати хората си. Нека открият този тип и да разузнаят всичко за него.
Клетъчният телефон на Уотърс внезапно иззвъня във вътрешния му джоб, сякаш беше чул поверителната информация, споделена на Белгрейвия Скуеър. Шефът от МИ-5 го извади, натисна бутона за прекъсване на звъненето и го притисна до ухото си.