Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Уотърс — рече той и се заслуша. — Обаждаш ми се точно в нужния момент, Марк. Тъкмо се канех да ти звънна, макар и по съвършено друг въпрос. — Сър Джефри извади тефтерче и химикалка и взе да пише, без да престава да говори. — Повтори, моля, и ми продиктувай точно имената… О, значи са сигурни, ти вече си ги проверил. Добре, след малко ще съм на линия. Сега по другия въпрос.
Уотърс даде инструкциите си относно въпросния Уоли или Уолдо, служител на компанията, продала алармената система за охрана на семейство Брустър.
— Разрови надълбоко, но без да вдигаш шум.
Уотърс прибра телефона си и се обърна към Камерън.
— Оттук нататък, агент Прайс, бихме могли да наричаме този ден „денят на двойните засечки“.
— Говори на прост английски, Джеф.
— Езиков похват, оксиморон, сър… Както и да е, един голям шеф от Външно министерство, който е сред малцината, посветени в нашата операция, се обадил на моя помощник и му казал, че може би има нещо за мен. Помните ли колко безуспешно се опитвахме да открием връзка между тримата други убити и лейди Алиша?
— Естествено — отвърна Камерън. — Френският милионер на яхтата, испанският лекар в Монте Карло и италианският играч на поло, убит в Лонг Айлънд. Нямаше никаква връзка, никакво доказателство, че са се познавали дори.
— Е, сега има. Лекарят, отровен в Монте Карло, е бил виден изследовател от заможно мадридско семейство. От университетската лаборатория, където работел, тъкмо вадели някаква информация от компютъра му, когато изведнъж изскочили няколко съобщения до Алиша Брустър в Белгрейвия — нерегистрирани, поверителни.
— Как се казваше той? — попита бързо Роджър.
— Хуан Гарсия Гаярдо.
— Това име ми е познато — обади се Анджела.
— Откъде, скъпа?
Уотърс седна, съсредоточен единствено върху младата госпожица Брустър.
— Не си спомням точно. Но от време на време, когато двамата с Родж си бяхме у дома и седяхме на масата с мама на вечеря или на чай, случваше се мама да спомене, че имала вест от Хуан или Гаярдо и ставаше някак напрегната, погледът й придобиваше особено изражение, очите й изглеждаха отнесени, сякаш дори се ядосваше. Веднъж я чух да казва нещо като: „Спрете ги, някой трябва да ги спре“, или думи с подобно съдържание.
— Не е споменавала нещо по-ясно? — попита Прайс.
— Не — замислено отвърна Роджър Брустър, премигвайки от усилието да си спомни. — Трябва да знаете, че след смъртта на татко мама работеше много, бих казал дори прекалено много. Понякога беше особено напрегната и говореше безсмислени неща.
— Това, което сестра ти току-що каза, е много смислено — прекъсна го Камерън. — Къде е компютърът на майка ви?
— Горе, в кабинета й — отвърна Анджела.
— И ти ли мислиш същото като мен, Кам? — попита Лезли Монтроуз.
— Не бих се учудил… Къде е кабинетът на майка ви?
— Елате, ние ще ви заведем — рече дъщерята, стана и се запъти към елегантната вита стълба. Останалите я последваха.
Домашният кабинет на Алиша Брустър представляваше комбинация от старовремски уют и съвременна ефективност. От двете страни на големите еркерни прозорци се простираха отчетливо разграничените части на помещението. Отляво стените от пода до тавана бяха покрити с полици с книги, имаше дълга, покрита с мека кожа кушетка и кресла, няколко различни масички и лампи с абажури с висящи ресни. Ако тази част от стаята можеше да се опише с една дума, то тя би била топлота.
И обратно — другата част представляваше кошмарна белота от най-скъпа техника, най-последен модел. Имаше огромен компютър със съответния монитор, гигантски принтер, две факс-машини и телефонен секретар с поне четири линии. Определението ледена студенина би било твърде топло за дясната част на стаята.
— Джеф — обърна се Прайс към своя домакин от МИ-5, след като вече бяха влезли в кабинета, — обади се на твоя приятел във Външното министерство и научи датите на съобщенията на Гаярдо до лейди Алиша.
— Добре… Ти справяш ли се с тези машини, старче?
— Горе-долу.
— Добре, защото мен никак не ме бива по тая част.
— Мен ме бива — обади се подполковник Монтроуз с равен глас. — От армията ме изпратиха в Чикагския университет, във факултета по компютърни науки. Смятам, че съм малко повече от добре обучена.
— Тогава хващай се на работа, армеецо. Аз едва ли съм от твоята класа.
— Не са много тези от моята класа, специален агент Прайс. Оставете ме да разуча техниката, както и наръчниците, ако успея да намеря такива.