Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
С подобаваща скорост надзирателят отскочи назад, вдигна крак и заби ботуша си в брадичката на сивото джудже. То обаче не спря и с насочено напред острие се хвърли към падащия лукав гном.
Белвар успя да вдигне кирката си секунда преди камата да пререже гърлото му. Той отклони ръката на дуергара, ала масивното тегло на сивото джудже надделя и лицата на двамата се озоваха на сантиметри едно от друго.
— Пипнах те, а? — изкрещя дуергарът.
— На ти тогава! — изръмжа и Белвар, освободи своята ръка — чук и я заби в ребрата на дуергара. Сивото джудже удари с глава Белвар, а той, за да си отмъсти, го ухапа по носа. Двамата се търкаляха, ръмжаха, сипеха ругатни и използваха като оръжие всичко, което им попаднеше под ръка.
Ако някой стоеше извън кълбото от мрак и съдеше само по звука от посрещащите се остриета, би се заклел, че в него се бият поне десетина войни. Яростното темпо на сражението беше наложено от Дризт До’Урден. В тази ситуация, в която се биеше, без да използва зрението си, мрачният елф прецени, че най-добрата тактика е да държи всички остриета възможно по-далеч от тялото си. Ятаганите му се преплитаха в пълна хармония и безмилостно принуждаваха сивите джуджета да отстъпват назад.
С всяка ръка Дризт се сражаваше поотделно с двамата дуергари и така ги задържаше точно пред себе си. Ако един от тях успееше да го заобиколи, мрачният елф знаеше, че ще се озове в голяма беда.
Всеки удар на остриетата прокънтяваше ясно и с всяка изминала секунда Дризт преценяваше все по-добре уменията и бойния стил на джуджетата. Там, в Подземния мрак, той многократно се бе сражавал, без да използва очите си, дори веднъж си бе надянал качулката на пиуафуи, докато се биеше срещу един василиск.
Объркани от светкавичната скорост на атаките, дуергарите можеха единствено да размахват мечовете си на всички страни, надявайки се така да се предпазят от ятаганите.
Остриета пееха и звънтяха, докато джуджетата ожесточено парираха и отблъскваха. Изведнъж се чу звукът, който Дризт така се бе надявал да чуе — звукът от пронизващото плътта острие. Миг по-късно се чу звън от падащ на земята меч, последван от фаталната грешка на дуергара да извика от болка.
Ловецът в Дризт се пробуди и изцяло съсредоточи вниманието си върху вика. Ятаганът се гмурна право напред, изби зъбите на дуергара, потъна в гърлото му и прониза черепа на злощастното създание. Завъртя остриетата си в кръг, отново и отново, ала изведнъж рязко спря едното и замахна напред.
Ожесточен, ловецът се нахвърли към другото джудже.
Движението на ятагана беше толкова бързо, че дуергарът дори не успя да реагира. Острието се вряза в рамото му, оставяйки широка рана.
— Предавам! Предавам! — извика клетото създание. Не изгаряше от желание да сподели участта на приятеля си. Дризт чу как мечът на дуергара падна на пода. — Моля те, мрачни елфе!
При думите на джуджето, Дризт потисна инстинктивните пориви на ловеца:
— Приемам отстъплението ти — отвърна той и доближи острието си до гърдите на своя съперник. Заедно те излязоха от мястото, затъмнено от заклинанието на Дризт.
С всеки следващ удар главата на Трак се цепеше от тъпа болка, която заливаше на вълни цялото му тяло. С животински рев клюнестото изчадие се надигна от премазания дуергар, после се обърна към новите си противници. Още един боздуган се стовари отгоре му, ала той вече не изпитваше болка. Стовари огромния си нокът сред червените пламъци и разби невидимия череп на джуджето. Изведнъж то се материализира — за да поддържа състоянието си на невидимост, то се нуждаеше от енергия, а тя му бе отнета от смъртта — най-великият крадец.
Другото сиво джудже се опита да избяга, ала разяреното клюнесто изчадие беше по-бързо. То закачи дребното създание с нокът и го вдигна във въздуха. С крясък на обезумяла птица Трак запрати невидимия си опонент в стената. Дуергарът се материализира, смазан в основата на камъка.
Наоколо нямаше повече джуджета, които да се изправят срещу клюнестото изчадие, но жаждата му за кръв не беше утолена. В този момент Дризт и раненото сиво джудже изскочиха от мрака. Клюнестото изчадие се втурна срещу тях.
Вниманието на мрачния елф беше погълнато изцяло от лукавия гном и битката му с дуергара и той не разбра намеренията на Трак. Плененото джудже изпищя от ужас, но когато Дризт се усети вече беше твърде късно. Главата на дуергара полетя и тупна в кълбото от мрак.
— Трак! — извика мрачният елф, за да спре приятеля си. В този миг Дризт се наведе и рязко се дръпна назад, за да спаси собствения си живот — към него летеше огромният нокът на чудовището.
Дризт хукна към кълбото от мрак, но клюнестото изчадие не го последва. Наблизо то беше видяло новите си жертви. Белвар и дуергарът с камата бяха дотолкова погълнати от битката си, че не забелязаха приближаващия се гигант. Той се наведе напред, закачи двамата съперници и ги подхвърли във въздуха.